— И какво от това?
Реакцията му обърка Крис.
— Ами… няма смисъл да я преследваш.
— Знам, че мисли така — каза Дънкан. — Точно там е цялата работа. Но тя греши и аз трябва да й го докажа. Ако спра да я преследвам, трудно ще го постигна, нали? Трябва да й покажа колко много я обичам и да я накарам да признае пред себе си, че и тя ме обича. Знам, че е така, каквото и да говори. Просто го знам. — Гледаше Крис и го предизвикваше да му възрази.
— Тя разказа ли ти за човека, с когото е била сгодена в Чехословакия? За това как е скъсала с него? Не искала да се обвързва тогава, както не иска да се обвързва и сега.
— Онова е било различно — заяви Дънкан. — Той е искал тя да се откаже от всичко заради него. А аз копнея да дам всичко за нея.
Крис замълча. Разбираше, че опитите му да убеди Дънкан ще са безполезни. Не трябваше дори да опитва. И изведнъж зърна две познати фигури — идваха към тях откъм Военния мемориал. Ленка и Алекс.
— Добре, прави каквото искаш — каза Крис и хвана Дънкан за ръката. — Хайде да се връщаме в офиса.
Но Дънкан също ги бе видял.
— Господи! Погледни там.
— Дънкан… — каза Крис и го задърпа за ръкава.
Дънкан се отскубна.
— Не мога да повярвам! Виж ги какво правят.
— Просто разговарят. Нали са приятели. Наши приятели.
— Да, но виж ги как разговарят! — възкликна Дънкан и забърза към тях.
Ленка го видя, намръщи се и спря.
— Какво правиш? — настоя да узнае Дънкан.
— Говоря с Алекс — тихо отвърна тя.
— Как можеш да правиш това? Защо не можеш да говориш с мен?
— Дънкан. — Крис го хвана за ръкава и го задърпа назад.
Ленка избухна.
— Мога да говоря с когото си искам, Дънкан. Мога да се разхождам с когото си поискам. Мога да спя с когото си поискам. — Направи крачка към Дънкан и го сръга с пръст в гърдите. — Аз те харесвах, Дънкан. Прекарахме добре заедно. Но не съм длъжна да понасям отвратителното ти държане. Ти не можеш да ми казваш какво да правя, разбра ли? Ние сме скъсали, Дънкан. Край!
Дънкан беше толкова изненадан от избухването й, че загуби ума и дума. Накрая Крис успя да го издърпа. Дънкан погледна назад и викна:
— Кучка!
— Педераст! — викна и Ленка.
Крис и Алекс се спогледаха, после Крис бутна Дънкан обратно към „Блумфийлд Уайс“.
Същия следобед по време на почивката Крис пресрещна Ленка. Тя все още беше ядосана.
— Беше много неприятно — започна той.
— Ти разговаря ли с него?
— Да.
— И той ще се откаже ли?
— Не.
Ленка въздъхна.
— Така си и мислех. Разбра ли сега какво имах предвид, когато казах, че той се държи така, сякаш ме притежава? Истината е, че не ме притежава, и аз трябва да го накарам да го разбере. Харесвам го въпреки всичките тези глупости, но ако единственият начин дебелата му глава да проумее, че сме скъсали, е да му кажа, че е педераст, значи съм направила каквото трябва.
— Той ревнува. Мисли, че между теб и Алекс има нещо.
— Това може би е добре. Тогава ще разбере, че всичко е свършило. — Ленка забеляза съмнението на Крис. — Имаш ли някакви други идеи?
И му обърна гръб и се запъти наперено към класната стая.
6.
Седмицата преди последния изпит беше истински ад. Всички бяха напрегнати. Знаеха, че Уолдърн ще подготви трудни задания. Изпитът се състоеше от четиричасова задача върху капиталовите пазари, макар Уолдърн да бе обещал, че ще използва и задания върху останалата материя, която бяха изучавали. Така че трябваше да преговорят всичко. Повечето курсисти се страхуваха да не се озоват в последната четвърт от имената в списъка. Останалите се вълнуваха за първите места. Руди Мос все още заемаше първа позиция, а Ерик — втора. Латаша Джеймс беше трета. Ленка изпадна на десето място след катастрофалното си представяне на изпита по етика. Дънкан се намираше точно над граничната линия, а Алекс — точно под нея. Дори Крис на двайсет и шесто място чувстваше, че последната четвърт не му мърда, ако се паникьоса. Както се изрази Иън, той се паникьосваше заради паниката.
Алекс се подготвяше упорито с помощта на Ленка и смятаха, че ще се справи. Но за Дънкан почти бяха изгубили надежда. Крис опита всичко: окуражаване, натякване, сарказъм, но не постигна ефект. Дънкан бе склонен към самоунищожение.
Изпитът беше необичаен. Ставаше дума за въображаема американска кабелна телевизионна компания със съмнителни баланси, която искаше да издаде рискови високодоходни облигации за финансиране на поглъщане на компания във Франция. Крис призна, че това е умно: трябваше да разбираш от счетоводство, кредит, трансгранични сливания и поглъщания, и разбира се, от капиталови пазари, за да структурираш сделката и да опишеш как може да бъде осъществена.