— Ерик е много амбициозен, нали? — попита той.
— О, да.
— Представи се блестящо в курса. Разбираше моментално всичко. Мисля, че той ще стигне далеч.
— Сигурна съм в това — потвърди Меган.
— Но същевременно е много приятен човек — продължи Крис. — Отдели много време, за да помогне на нас, останалите. Не беше длъжен да го прави.
— Но това не навреди на кариерата му, нали? — попита Меган.
— Можеше и да навреди — отвърна Крис.
— Но не стана така?
— Да, не стана.
Меган гледаше напред. Тъкмо заобикаляха една шамандура.
— Съжалявам. Това беше нечестно от моя страна. Ерик е много мил и щедър. Но никога няма да остави някой да попречи на амбициите му.
Крис вдигна вежди.
— Мислиш ли, че наистина ще се занимава с политика?
— О, да — отговори Меган, все така съсредоточена върху управлението на лодката.
— А мислиш ли, че ще стигне далеч?
— О, да — повтори тя.
Една мисъл порази Крис.
— Ще извърви ли целия път? Ще стане ли президент?
Меган се усмихна, сякаш Крис току-що бе разкрил някаква тайна.
— Това, което Ерик иска да направи, обикновено го прави. Никога не го подценявай.
— О-о! — Тя едва ли говореше сериозно. Но все някой трябваше да бъде президент и Ерик имаше не по-лош шанс от всеки друг.
— Не му казвай, че съм ти доверила това — помоли Меган.
— Гроб съм — отвърна Крис. — Но като че ли…
— Какво?
— Не знам. Като че ли си някак нещастна.
— Аз харесвам Ерик. Много. Всъщност… — Тя млъкна. Крис разбра много добре, че иска да каже колко много го обича, но че не може да се насили да го направи пред един непознат. — Харесвам го — повтори отново тя. — Но, моля те, не се обиждай, не съм във възторг от инвестиционното банково дело. Ерик има истински талант и ми се ще да го използва за нещо по-полезно.
— Навлизането в политиката може да бъде полезно. Ако е честен. А Ерик е честен.
— Така е. Бедата е, че Ерик е републиканец, а аз не съм.
— О!
Меган въздъхна.
— Както и да е. За момента нещата вървят много добре. Той харесва работата си, а аз своята, и макар да не се виждаме толкова често, колкото бихме искали, когато сме заедно, е чудесно.
Започна да се стъмва. Навсякъде около тях се появиха светлини от шамандурите, яхтите и къщите на брега. Меган включи светлините на яхтата.
— Ти изглеждаш твърде мил за инвестиционен банкер — каза тя.
— Професията не е толкова лоша.
— Ужасна е. Ерик ми разказа как решили да отстранят хората, попаднали в последната четвърт на списъка с оценките от програмата. И не разбирам фактическото неодобрение на екипната работа.
— „Блумфийлд Уайс“ е просто на върха и дори малко над него — заяви Крис. — Честно казано, аз се опитвам да не обръщам внимание на тези неща. Това е едно жестоко място. Но мисля, че мога да се справя в него, и това ме изпълва с известна гордост.
— Но инвестиционните банкери не спекулират ли просто с парите на другите хора, за да си плащат неприлични заплати от печалбите?
— Не е толкова просто. — Меган го погледна така, сякаш бе чувала това и преди. Което сигурно беше така. От Ерик.
— Не, наистина. Инвестиционните банки осигуряват света с капитал. Светът се нуждае от капитал, за да създава благосъстояние и работни места.
— Значи всички на Уолстрийт се борят всеки ден със световната бедност?
— Не точно. — Част от Крис разбираше нейната гледна точка. Баща му определено щеше да се съгласи с нея. Но ако самият той трябваше да се справи добре в „Блумфийлд Уайс“, а той искаше да се справи, тогава се налагаше да отхвърли този тип разсъждения. Във всеки случай не искаше да спори с нея. — А ти с какво се занимаваш? Живееш във Вашингтон, нали?
— Уча за магистърска степен в Джорджтаун. Средновековна европейска история. И преди да го кажеш, знам, че и това няма да спаси Третия свят.
— Но на теб ти харесва, нали?
— Много е увлекателно. Наистина. Но се намирам в една от онези вбесяващи ситуации — колкото повече чета по темата, толкова по-малко я разбирам. Можеш да се опитваш да разбереш света такъв, какъвто е бил преди хиляда години, но ние никога няма да успеем да го разберем напълно.
После почна да му разказва всичко за Карл Велики и неговия двор от учени и блюдолизци, а той я слушаше. Беше изучавал история, но бе избегнал Средновековието като прекалено чуждо на света, който разбираше. Меган го направи да звучи истинско. А на Крис просто му харесваше да разговаря с нея.