Сграбчи Ленка за рамото и я дръпна от Алекс.
— Не ме пипай! — извика тя и го блъсна в гърдите.
— Какво правите вие бе? — извика Дънкан и също я блъсна.
— Остави я на мира! — викна Алекс.
Дънкан отстъпи крачка назад и замахна. Алекс беше прекалено пиян и не можа да реагира. Ударът попадна право в брадичката му и той се олюля. Дънкан го удари още веднъж, Алекс залитна към парапета, преобърна се и полетя надолу.
Впоследствие на Крис му беше трудно да възстанови точно какво се случи. Спомняше си писъците на Ленка, празния поглед на Дънкан, който гледаше с отворена уста мястото, където бе стоял Алекс. Ерик скочи от мостика и се хвърли във вълните.
Иън събу обувките си и също тръгна да скача.
— Недей! — опита се да го спре Меган, но той не я послуша.
Яхтата се носеше по вълните. Меган изключи мотора. Облак закри луната. Крис едва различаваше плуващия Иън. От другите двама нямаше и следа.
— О, боже! — възкликна Дънкан и също почна да се събува.
— Спри го! — извика Меган. — За бога, Крис, не го пускай да скочи!
Ленка крещеше на Дънкан на някаква смесица от чешки и английски. Крис скочи, за да го хване, но се забави.
— Трябва да го извадя, трябва да го извадя — фъфлеше Дънкан, докато се прехвърляше през парапета.
Ленка се хвърли в прегръдката на Крис. Хълцаше истерично. Той се опита да я отблъсне, но тя не го пускаше, затова я зашлеви през лицето. Тя го погледна смаяно и той я натисна да седне на един стол в кубрика.
Меган обръщаше яхтата назад.
— Крис! Ела тук!
Крис бързо се изкатери до мостика, но дори оттам — на няколко стъпки по-високо — не можеше да види никого. Двамата с Меган оглеждаха тъмната кипяща вода отпред. Тук, по средата на залива, вятърът беше по-силен. Пяна проблясваше тук-там по гребените на вълните, сякаш сто малки плувци заобикаляха яхтата. Луната се скри зад облак и внезапно стана много тъмно. Изглежда, се намираха на половината път между Лонг Айланд и Кънектикът и макар да ги заобикаляха светлините на яхти, никоя не бе достатъчно близо, за да помогне.
Меган бавно насочи яхтата към мястото, където мислеше, че бяха, когато Алекс бе паднал зад борда. Четирима бяха във водата, а Крис и Меган не виждаха нито един.
— Там! — извика Крис. — Вдясно!
Беше Дънкан — пляскаше несръчно във водата. Меган насочи яхтата към него. Крис скочи в кубрика и сграбчи спасителния пояс. Дънкан ги бе видял и им махаше. Беше доста трудно да се маневрира близо до него и измина цяла скъпоценна минута, преди Крис да успее да му хвърли пояса и той да го хване. Крис задърпа силно, влачейки го през водата, и накрая го издърпа на борда. Дънкан се тръшна на палубата и задиша тежко. Крис хукна към мостика да види какво става с другите.
— Мисля, че там има някой — каза Меган и насочи яхтата към нещо, което се показваше над водата.
Беше Ерик. След пет минути и той също се озова на палубата — трепереше и пухтеше.
— Намерихте ли го? — попита той между две вдишвания.
— Не — отговори Крис. — Иън също скочи. Трябва да открием и двамата.
Ленка вече се беше съвзела и се беше качила на мостика при Меган. Крис и Ерик се присъединиха към тях. Обикаляха наоколо с яхтата в разширяващи се кръгове от мястото, от което бяха извадили Ерик.
— Иън добър плувец ли е? — попита Меган.
— Мисля, че да — отвърна Крис. Иън понякога ходеше на басейн след работа в Лондон. — Ами Алекс?
— Нямам представа — каза Ерик.
— Ти видя ли го? — попита Крис.
Ерик все още се бореше за въздух, но поклати отрицателно глава. Зъбите му тракаха.
— Боже, колко е студена водата!
Кръговете се разширяваха. Крис вече изобщо не бе сигурен дали са близо до мястото, където бе паднал Алекс.
— Бреговата охрана! — възкликна Меган. — Не трябва ли да се обадим на бреговата охрана?
— Не сте ли го направили още? — попита Ерик.
— Н-не — заекна Меган. — Не се сетих.
— Шестнайсети канал — каза Ерик. — Чакай, аз ще се обадя. — Той грабна микрофона на радиостанцията, която се намираше до кормилото, и подаде сигнал за бедствие. Огледа се наоколо. — Няма нищо друго близо до нас.
— След колко време ще дойдат?
— Не знам. Десет минути. Половин час. Нямам представа.
— Там! — извика Ленка и посочи напред и леко надясно от яхтата.
Крис се взря в мрака и можа да различи една махаща ръка. Меган зави към нея. Точно когато наближиха, облакът най-после отмина и луната освети плувеца. Беше Иън. Едва се движеше, но все още се държеше. Хвърлиха му пояса и той със сетни усилия проплува няколко метра, за да го хване. Крис и Ленка го издърпаха на борда.