— Видях ви да изваждате Ерик — изломоти Иън. — И се опитах да махам и да викам. Но вие не ме забелязахте.
— Е, вече те извадихме — каза Крис.
Продължиха търсенето. Отчаянието им се засилваше. От Алекс нямаше и следа. Десетина минути след подадения от Ерик сигнал за бедствие към тях се приближи бърз полицейски катер. След като се ориентира, охраната нареди на Меган да закара яхтата на брега. Меган започна да спори, че трябвало да останат и да продължат търсенето, но хората от охраната бяха непреклонни. Казаха, че в Ойстър Бей щяла да чака линейка.
Иън и Ерик се преоблякоха в сухите си костюми, които бяха долу. Дънкан отказа. Всички се струпаха мълчаливо на мостика. Яхтата летеше към брега. Сега, когато трескавото търсене бе приключило, ги измъчваше една и съща мисъл. Алекс беше изчезнал.
Дънкан лежеше на палубата. Ленка седеше до него и стискаше главата си с ръце. Иън изглеждаше изтощен и гледаше с празен поглед в пространството. Крис се чувстваше зашеметен, неспособен да повярва във видяното през последния половин час. Всичко това бе някаква ужасна грешка. Трябваше да намерят Алекс, просто трябваше. Сега, когато бреговата охрана беше дошла, властите, възрастните, щяха да го намерят. Крис не можеше съвсем да повярва, че и той вече се числи към възрастните, че това не е детска игра, че е станал свидетел как един мъж поваля друг в морето и че другият, техен приятел, най-вероятно е мъртъв.
— Ще ни питат как падна Алекс — сети се Ерик.
— Ще им кажа — изплака Дънкан. — Ще им кажа, че го ударих.
— Не, вината беше моя — каза Ленка. — Аз съм виновна, че го удари. Исках да се ядосаш. Заради него.
Дънкан поклати глава.
— Аз го убих — рече той. — Аз го убих.
— Все още има вероятност да го намерят — обади се неуверено Крис. Но никой не вярваше в това. Дори самият той.
— Дънкан може да се озове в много сериозна ситуация — отбеляза Ерик.
— Знам — съгласи се Дънкан. — Заслужавам си го.
— Не мисля, че го заслужаваш — каза Ерик. — Ти беше предизвикан. Нямаше намерение да го убиваш.
— Казах, че аз съм виновна! — повтори Ленка. — И ще им го кажа.
Крис разбра какво мисли Ерик.
— Не е необходимо някой да попада в беда. Всички знаем, че стана случайно. Трябва да кажем, че Алекс е паднал пиян в морето.
— Но аз го ударих — настояваше Дънкан.
— Знаем — каза Крис. — Но знаем също, че нямаше намерение да го убиваш. Освен това ти беше провокиран. Но ако кажем на полицията, те могат да те арестуват за непредумишлено убийство или нещо такова.
— Мисля, че може да бъде обвинен за убийство втора степен — заяви Ерик. — Каквото и да е обвинението, ще е сериозно.
— Не мога да повярвам, че си способен да говориш по този начин — настояваше Дънкан. — Алекс е мъртъв! Не разбираш ли това? Алекс е мъртъв.
Ленка спря да плаче и се приближи до Дънкан.
— Алекс може и да е мъртъв. Но Крис и Ерик са прави. Възможно е това да съсипе целия ти живот. — Тя го докосна по ръката. — И аз не искам да бъда отговорна за това.
Замълчаха, клекнали заедно на тесния мостик.
— Е, какво ще кажете? — попита Ерик. — Трябва да решим в следващите няколко минути. Крис?
— Казвам, че това беше инцидент. Алекс стоеше на бака, тръгна за още бира, подхлъзна се и падна в морето.
— Ленка?
— И аз мисля така.
— Дънкан? Става дума за твоя живот.
— Става дума за живота на Алекс.
— Да, и за него. Но сега говорим за твоя.
Той прехапа устна и кимна.
— Добре.
— Иън?
Иън все още не помръдваше, гледаше нагоре в небето.
— Иън? Ако ще използваме тази история, всички трябва да се придържаме към нея.
Иън гневно погледна Ерик. Внезапно Крис се запита доколко егоистичен е Иън. Щеше ли да рискува да излъже пред полицията, за да помогне на Дънкан? Накрая Иън кимна.
— Добре.
— Тогава всички сме съгласни.
— Не, не сме — каза Меган.
Ерик се обърна изненадано към нея.
— Защо?
— Защото трябва да им кажем истината.