Крис поклати глава и погледна празната си халба.
— Твой ред е.
2.
Крис разбра, че новината е лоша, още като видя лицето на Тина и лекия трепет на ръката й, в която държеше факса. Изтръпна. Лошите новини определено му бяха предостатъчни.
Тя му го подаде мълчаливо и той го постави на бюрото пред себе си.
До: Крис Шчипьорски, Мениджър на „Карпейтиън фънд“
От: Руди Мос, Вицепрезидент на „Обединен живот на ветераните“
Относно: Инвестициите в „Карпейтиън фънд“
Пиша, за да Ви информирам, че „Обединен живот на ветераните“ Ви уведомява с настоящето за намерението си след 30 дни да изтегли своята инвестиция от 10 милиона евро в „Карпейтиън фънд“.
С най-добри пожелания
Крис избухна.
— С най-добри пожелания! Боже господи! Без да спомене Ленка. Нито дума колко съжалява за смъртта й, нито че иска да ни подкрепи в този труден момент.
Тина поклати глава.
— Отвратителен, нали?
— Да, Тина, такъв е. — Крис грабна телефона, готов да се разкрещи на Руди.
— Знаеш ли, Крис… — обади се Тина, докато той ядосан набираше номера.
— Да? — каза той и долепи слушалката до ухото си.
— Защо не му звъннеш след пет минути, а?
Крис чу гласа на Руди от другата страна на линията. Погледна Тина. Тя беше права. Да крещи на Руди не бе най-добрият начин да го накара да остави парите си във фонда. Той затвори телефона и й се усмихна.
— Благодаря.
Тина кимна и излезе. Крис се изправи и погледна през прозореца към чистия площад. Въпреки студа там имаше неколцина добре увити чиновници, които приключваха късния си обяд по пейките, наблюдавани от ята сиви като плъхове гълъби.
Това беше сериозно. Десет милиона евро правеха почти двайсет процента от фонда. Но по-лошото бе сигналът, който Руди щеше да даде на другите инвеститори. Останалите се държаха достойно, изчакваха да видят как Крис ще се справи. Всички инвеститори, дори най-големите, са донякъде като овце. Най-лесното решение, най-ниският риск е в това да постъпиш като всички останали. До вчера всички се бяха държали за „Карпейтиън“. А утре?
Защо Руди бе решил да изтегли инвестициите си? Той познаваше Крис. Бяха учили заедно. Крис помнеше антипатията си към Руди, но не можеше да си спомни да се е спречквал с него. Пое няколко пъти дълбоко въздух, преброи до десет и набра отново номера му.
— Руди Мос слуша.
— Руди, обажда се Крис от „Карпейтиън“. — Крис използваше фамилното си име колкото е възможно по-рядко. То само причиняваше объркване.
— О, здравей, Крис — поздрави го неутрално Руди.
— Получих факса ти.
— Аха.
— И честно казано, малко се изненадах. Всички други инвеститори решиха да останат с нас и очаквах „Обединените ветерани“ да направят същото.
От другата страна на линията настъпи пауза.
— Виж, Крис, бих искал да остана с теб, но трябва да разбереш, че става дума за доста солидна промяна в управлението на фонда. Смъртният случай в мениджърския екип винаги означава за нас огромна промяна. Смятахме, че дори и двамата заедно не сте достатъчни като управително тяло, а сега оставаш сам… Страхувам се, че ние просто не можем да приемем това.
„Бъди разумен — каза си Крис. — Спокойно. Разбери какво наистина го тревожи.“
— Мога да разбера загрижеността ти и я уважавам. Всъщност планирам бързо да намеря друг опитен инвестиционен партньор. — Не планираше, но сега беше готов на всичко. Всичко, за да задържи „Обединените ветерани“ във фонда. — Но мога да те уверя, че фондът ще бъде напълно стабилен в ръцете ми. Инвестициите са непокътнати. В краткосрочен план пазарът изглежда малко слаб, но сме уверени, че ще се възстанови. Ние ще спечелим добри пари за теб, Руди, уверявам те.
— Ние? — В гласа на Руди имаше съвсем лека нотка на насмешка, която моментално вдигна кръвното на Крис.
— Да, аз и колегите ми.
— Кои са те?
— Имам двама помощници.