— Но основно ти движиш нещата, нали?
— Да, така е — призна Крис. — Но скоро ще намеря някой да ми партнира.
— Познавам репутацията ти — каза Руди и в гласа му се прокрадна неучтивост.
— Какво искаш да кажеш? — сопна се Крис.
— Имам предвид твоята история.
— Говориш за напускането ми от „Блумфийлд Уайс“ ли?
— Да, точно така.
Крис замълча.
— Мисля, че е най-добре да бъда прям с теб — каза Руди. — Така позициите ни ще са ясни.
— Знаеш, че аз не бях отговорен за онази загуба.
— Щом го казваш. Аз не бях там.
— Дяволски вярно, че не беше там! — сопна му се Крис и веднага съжали. Трябваше да запази самообладание. — Ленка знаеше, че не бях отговорен. Тя ми имаше доверие.
— Ленка беше много умна. Ще ти кажа направо, че подкрепих именно нея, когато вложихме пари в „Карпейтиън“. А сега, когато я няма…
Крис пое дълбоко въздух.
— Има ли някакъв начин да те убедя да промениш решението си?
— Не мисля.
— Ами ако дойда да се срещнем в Хартфорд?
— Това няма да е необходимо.
Крис реши.
— Идвам в Хартфорд. И можем да продължим да обсъждаме този въпрос.
— Казах, че това не ми се струва необходимо — повтори припряно Руди.
— Виж, Руди. Изваждането на парите ти от фонда представлява за мен това, което ти би нарекъл „солидна промяна“, и то такава, която не бих подминал с лека ръка. Дължиш ми поне един час, за да го обсъдим.
Руди замълча, после каза:
— Добре. Щом настояваш.
— Настоявам. Ще те видя следващия четвъртък. Да кажем в два часа?
— Зает съм през цялата следваща седмица.
— Ами петък?
— Казах, че съм зает цялата седмица. Ще бъда в Калифорния от сряда до петък.
— А какво ще кажеш за идния понеделник? Ще дойда в девет.
— Не мога в девет. Имаме сутрешно съвещание.
— А в десет? Хайде, Руди, ще дойда в офиса ти и няма как да ме спреш.
Руди въздъхна.
— Добре, в десет и половина.
— Довиждане тогава — сбогува се Крис, затвори и измърмори: — Копеле гадно!
Най-лошото беше, че нито веднъж през целия разговор Руди не показа и най-малко съжаление заради убийството на Ленка. Нито веднъж.
Крис облече сакото си и грабна палтото от закачалката.
— Излизам да се разходя — каза на Тина и изскочи от офиса.
Прекоси Оксфорд стрийт и скоро се озова на Портланд Плейс. Влажният студен вятър го пронизваше през дрехите. Макар да нямаше сняг, по лондонските улици беше по-студено, отколкото в Прага.
Не можеше да повярва, че издънката в „Блумфийлд Уайс“ се е върнала, за да го тормози отново. Защо светът просто не можеше да забрави? Опитал се бе с ограничен успех да изтрие случая от съзнанието си. Сега си даваше сметка, че той никога нямаше да изчезне. Някой някъде винаги щеше да помни случилото се и да го използва, за да го саботира.
Чувството, че е пострадал несправедливо, отново се надигна у него и цялото му тяло се загря от обзелия го гняв. Сега осъзна добрата страна на съдебния процес. Въпреки че цената му бе висока и изходът непредвидим, в съда имаше съдия, пред когото да пледираш, шанс, че версията ти за събитията може да бъде публично потвърдена. Когато го изгониха от „Блумфийлд Уайс“, Крис обмисляше да предприеме съдебни действия, дори да похарчи неколкостотин лири, обсъди идеята със адвокат, но шансовете му за чиста победа бяха малки, а рискът от натрупване на големи съдебни разходи — огромен. Лоша сделка. Сега му се щеше да го беше направил.
Бе станал добър дилър в „Блумфийлд Уайс“. Брокерите биват два вида: хазартни и процентни играчи. Хазартните играчи обичат да поемат големи рискове с големи възнаграждения. Най-добрите от тях правят изумителни печалби, но са заплашени и от големи загуби. Процентните играчи предпочитат да поемат по-малки рискове, които могат да разбират и контролират. Те са склонни да правят малки, но чести печалби. Крис беше от този тип. Той реализираше малки печалби и рядко имаше месец на загуба. Това правеше чудеса за счетоводния отчет на отдела, в който работеше, както и за бюджета. На Крис можеше винаги да се разчита да осигури неколкостотин хиляди за приключването на баланса.
На шефовете това им харесваше. Прекият му началник — жилавият свръхактивен американец Хърби Екслър, беше хазартен тип. Той насърчаваше Крис все повече да разширява мащаба на сделките си. Логиката му бе неоспорима. Щом Крис можеше да направи двеста хиляди долара върху една стохилядна доларова позиция, защо да не му даде петстотин милиона или милиард? Крис с трепет увеличи размера на сделките си. И методът проработи.