Крис търгуваше с европейски държавни облигации. Купуваше например сто милиона немски марки в германски държавни облигации и още толкова френски държавни облигации, като залагаше на промяна в съотношението между тях. Имаше превъзходен усет за промените в съотношенията между европейските пазари и разбираше как преобладаващата част от парите на големите глобални инвеститори, повечето от които бяха клиенти на „Блумфийлд Уайс“, преминава от една страна в друга.
С наближаващото въвеждане на икономическия и валутен съюз една сделка доминираше над всички останали. Тя беше известна като „сделка на конвергенцията“. Теорията бе проста, прекалено проста. Идеята се състоеше в това, че когато валутите на Франция, Италия, Испания, Португалия, Германия и останалите се превърнат в евро и когато Европейската централна банка определи лихвата за цялата еврозона, лихвените нива на държавния дълг на тези страни ще бъдат подобни. Така че ако доходът от италианските държавни облигации бе с два процента по-висок, отколкото при германските облигации, трябваше да се купуват италиански облигации и да се продават германски, за да се гарантира добра капиталова печалба на рождения ден на еврото, когато печалбите на италианските облигации щяха да паднат до нивата на германските и цените на италианските облигации да се покачат.
Това бе фасулска работа. Крис търгуваше в големи обеми, така постъпваха и всички останали в бизнеса. А също и извън него. С това особено активно се занимаваше един голям фонд в Гринуич, Кънектикът. Той търгуваше в невъобразимо големи размери. Зае сума, многократно надвишаваща капитала му, за да купи европейски държавни облигации на стойност буквално милиарди долари.
Отначало всичко вървеше добре. Отчасти в резултат на огромните парични суми не след дълго се появиха добри капиталови печалби за Крис, за фонда от Кънектикът, за всички. Но после, докато всички бяха в отпуск през лятото, Русия спря плащанията по външния си дълг, с което разтърси световните финансови пазари. Това не можеше непосредствено да провали шансовете на валутния съюз, но причини така нареченото от пазара бягство към качество. Изнервени, играчите се прехвърлиха към инвестиции, които смятаха за най-безопасни. Купуваха германски облигации. Избягваха италиански, испански, португалски, дори френски облигации.
Нереализираните капиталови печалби се превърнаха в нереализирани капиталови загуби. Теоретично това не би трябвало да е проблем — когато страховете отслабнеха, старото неспирно движение към конвергенция щеше да продължи. Но Крис беше нервен. Искаше да поеме загубата си и да купува отново, когато нещата се уталожат. Бе на дълга позиция в голям обем и загубата щеше да е няколко милиона долара. На практика щеше да загуби цялата си годишна печалба. Затова разговаря първо с Хърби Екслър.
Хърби беше бесен. Току-що бе уведомил шефа си Лари Стюарт, че печалбите на Крис към днешна дата са вързани в кърпа и че на него може да се разчита за още толкова през оставащите месеци на годината. Премията на Хърби зависеше от придържането на Крис към тези числа. Къщата за два милиона лири в Кенсингтън, която бе легнала на сърцето на госпожа Екслър, също зависеше от тази премия.
Хърби предложи да удвоят позицията. Конвергенцията беше неизбежна, печалбите бяха неизбежни, удвояването щеше да ги удвои, както и премията. За Хърби това бе фасулска работа.
Позицията на Крис вече беше огромна по обем. Той искаше да продава, а не да купува. Проведоха поредица разпалени дискусии. Хърби обвини Крис, че не е достатъчно последователен. Крис наистина се държеше така. По-късно Крис не преставаше да се пита защо бе отстъпил. Но по онова време имаше основателни причини. Хърби беше негов шеф. Макар Крис да бе сигурен, че има шанс пазарът да тръгне срещу тях, Хърби несъмнено бе коректен в твърдението си, че може и да спечелят. Но имаше и друга причина, поради която Крис загази, и той не можеше да си прости тъкмо заради нея. Въпреки впечатляващите си постижения като брокер, Крис все още гледаше на себе си като на полското парвеню от Халифакс, момчето, издрапало в гимназия, университет и в инвестиционното банково дело, момчето, което беше щастливо просто от онова, което вършеше. А Хърби Екслър бе изпечен нюйоркски брокер на облигации, типичен представител на „Блумфийлд Уайс“, цар на пазара. И в последния момент увереността на Крис го напусна. Нямаше риск подобно нещо да се случи на Хърби. И така те удвоиха позицията.