Биби беше англичанин, на четирийсет и пет, безмилостен. Лари обикновено се държеше приятелски с Крис, но сега не изглеждаше добре настроен. А Хърби гледаше с особен поглед. Поглед, който казваше на Крис: „Ще те прецакам и няма да избягаш, така че дори не се опитвай“.
Говореше Биби. Каза, че е разговарял със Сидни Стол, председателят, който се разпоредил за незабавни действия за излизане на чисто и оправяне на бъркотията. Биби попита Крис защо ги е заблудил при преоценката на позицията си. Крис отначало не разбра. После се изясни как на Биби било казано, че загубите, явяващи се в техните доклади, не били истински, а били натрупани вследствие занижени печалби на позициите с деривати. Това не беше вярно и Крис започна да обяснява защо. Хърби го прекъсна. Гледаше Крис право в очите и му каза, че е бил подведен от него и затова на свой ред неволно подвел шефовете си.
Крис протестира, но Хърби беше неумолим. Припомни несъществуващи разговори, които погребваха Крис. После, когато Крис погледна другите двама, разбра. Биби го гледаше свирепо, сякаш бе престъпник, но Лари, когото Крис харесваше и на когото вярваше, гледаше ръцете си, масата пред себе си и всичко останало, освен Крис. Един от четиримата в тази стая трябваше да поеме вината за случилото се. Другите трима бяха решили, че това ще е Крис. Да се повярва в историята на Хърби беше най-лесният начин да се постигне набелязаната цел.
Крис протестира още четвърт час, докато не влезе фирменият адвокат с документ от две страници. Биби съобщи на Крис, че е уволнен без предупреждение, но ще получи шестмесечна заплата, а „Блумфийлд Уайс“ няма да повдига съдебно преследване, ако той подпише заповедта си за уволнение. Крис я прочете внимателно. Там пишеше, че обещава да не обсъжда случилото се с пресата или с който и да било друг, и да не предприема действия в съда срещу „Блумфийлд Уайс“. Биби му връчи писалка и каза, че ако Крис не подпише веднага, ще бъде принуден да повика финансовите ревизори, копоите на лондонското Сити.
Внезапно Крис се почувства смазан. Сякаш бе очаквал този момент още при постъпването си на работа в „Блумфийлд Уайс“. Той не беше инвестиционен банкер и те го бяха разкрили. Независимо дали му харесваше, или не, но бе продължил със сделката. Беше се подчинил на нареждането на Хърби да удвои позицията. Разбира се, не бе подвел нито Хърби, нито Биби, нито никого, но думата му нямаше тежест пред тази на Хърби и той знаеше, че Хърби ще спечели. Хърби беше безскрупулен боец. Ако нямаше доказателства срещу Крис, щеше да ги изфабрикува. И Биби и Лари щяха да му повярват. Те не искаха да повярват на истината; искаха да вярват в една лъжа, защото кариерите им зависеха от това. Сега Крис знаеше това, което отдавна подозираше — той не бе подходящ за инвестиционното банково дело. Изобщо нямаше работа в тази стая. Той въздъхна.
„Блумфийлд Уайс“ не обяви, че Крис е изгубил техните шестстотин милиона долара. Но съобщиха, че е уволнен. Името му се появи в цялата британска преса. Журналисти искаха да го интервюират, домашният му телефон звънеше непрекъснато, снимаха го. Той се придържаше към условията, които бе подписал, и не разговаря с никого. Но се прочу. Като човека, загубил половин милиард.
По ирония на съдбата накрая пазарът се възстанови, валутният съюз стана факт и огромната разлика в цените на държавните облигации започна да се топи. Някои хора направиха куп пари. Но не и „Блумфийлд Уайс“. По настояване на Сидни Стол те си посипаха главата с пепел, приеха загубите и продължиха нататък.
Крис се опита да направи същото. Позвъни на агентите, които набираха персонал и в продължение на година му бяха звънели всяка седмица. Те не искаха да разберат нищо. Никой не се интересуваше от истината. Крис не можа да си намери работа. Вероятно можеше да положи по-големи усилия, но така и не събра сили за това. Все едно, вече не желаеше да бъде инвестиционен банкер.
Накрая, след месеци, Ленка го измъкна от това състояние. Създадоха заедно „Карпейтиън“ и всичко вървеше добре, докато внезапно в критичния момент онази загуба не се върна обратно, за да му нанесе отново удар под кръста.
Само че този път нямаше да го понесе просто така. Дължеше това поне на Ленка, ако не на себе си.
Той тръгна с по-широка крачка по Харли стрийт към офиса. Щеше да се опита да разубеди Руди. Но ако не успееше, трябваше да измисли начин за оцеляване на фирмата. Беше решен да го постигне.