Когато се прибра, разгледа портфейла на фонда. Той бе създаден така, че имаше две възможности при оттеглянето на някой инвеститор: или да се намери нов инвеститор на негово място, или да се продадат активи, за да се съберат необходимите пари в брой. Не можеше да става и дума за намиране на нов инвеститор без Ленка. Тя поддържаше контактите и за Крис щеше да е невъзможно да убеди някой непознат да инвестира десет милиона евро при него.
Затова се налагаше да продаде известно количество облигации. Но кои?
Въпреки че разполагаха само с петдесет и пет милиона евро, техният портфейл беше много по-голям. Те заемаха пари и използваха мистериите на репо пазара, за да разширят позициите си. Фактически по-голямата част от обема на портфейла бе образувана вследствие нова сделка, управлявана от Крис. Теорията се изразяваше в това, че повечето централноевропейски страни ще бъдат приети в Европейския съюз. Затова Крис беше закупил държавни облигации на страни като Чешката република, Полша, Естония, Унгария и Словения. Включи и някои страни от втория ешелон. Отначало се стъписа, озовавайки се в такава позната ситуация, но Ленка го насърчи с думите, че е най-добрият брокер на пазара за управление на такава сделка и с обещанието, че когато пожелае да прекрати и да избяга, тя няма да се възпротиви. И той пое дълбоко дъх и започна да купува.
Оставката на руския министър-председател разклати всички тези позиции, но Крис беше убеден в тяхната сила и искаше да ги задържи.
Останалата част от портфейла се състоеше от високодоходни облигации, известни иначе като „боклук“. Ленка беше учила за тях в Съединените щати и идеята беше тя да използва опита си, за да анализира малкия, но нарастващ брой високодоходни, емитирани в Източна Европа. Преобладаващата част от тези облигационни позиции бе заета от „Юрика телеком“. Това бе и позицията, която се представяше най-зле и в която Крис вярваше най-малко.
Значи щеше да бъде „Юрика телеком“.
Продажбата на облигациите можеше да отнеме известно време и Крис реши да започне процеса незабавно. Ако успееше да убеди Руди да не изтегля инвестицията си от „Карпейтиън“, тогава можеше винаги да реинвестира парите другаде. Той се обади на Иън:
— Как вървят „Юрика телеком“?
— Мисля, че ги купуваме по деветдесет и пет до деветдесет и седем — отговори Иън.
— Деветдесет и пет! Но нали Ленка ги купи миналата седмица на номинална цена?
— Знам — отвърна Иън малко смутено. — Но пазарът е в срив заради тези руски новини. И последните данни с броя на абонатите излязоха в понеделник. Те бяха, ъ-ъ, разочароващи.
— Лоши новини само седмица след излизането на емисията! — възкликна Крис. — Това нямаше ли го в проспекта?
— Беше пълна изненада за всички — отвърна Иън. — Затова моят брокер свали цената им.
На теория това означаваше, че „Блумфийлд Уайс“ може да купи облигациите на Крис на цена от деветдесет и пет и да му продаде още на цена деветдесет и седем. Ленка бе купила нейните двайсет и пет милиона облигации на номинална цена или сто. Така Крис можеше теоретично да продаде десет милиона от тях с пет процента загуба, което представляваше половин милион евро. Не беше кой знае какво, но не бе и пълна катастрофа. Той имаше някакво лошо предчувствие за тези облигации. Искаше да се отърве от тях веднага.
Бедата се състоеше в това, че пазарът на високодоходни облигации бе неликвиден. Това означаваше, че веднага щом Крис обявеше желанието си да продаде цялата позиция, „Блумфийлд Уайс“ щеше да свали цената. Крис трябваше да разбере с колко.
— Колко ще ми платиш за десет? — попита Крис.
В слушалката настъпи мълчание.
— Деветдесет и пет важеше само за милион — отговори Иън.
— Окей, разбирам това — каза Крис. — Кажи ми сега на каква цена мога да продам десет милиона.
Последва дълга пауза. Накрая Иън се върна на телефона.
— Моят брокер би искал да получи писмено нареждане за това. Да кажем на деветдесет и три?
Крис не можеше да се съгласи с подобно нещо. „Блумфийлд Уайс“ искаше да предлага неговите облигации на пазара без никакъв риск, докато се опитва да намери купувач. А Крис искаше да ги продаде, и то веднага.
— Не, Иън. Искам цена за десет милиона.
— Мисля, че бихме предпочели да получим писмено нареждане.
— Иън, ти ни продаде тези облигации за двайсет и пет милиона евро миналата седмица. Трябва да си готов да изкупиш обратно десет милиона.