Меган поклати отрицателно глава.
— Срещнахте се веднъж. На партито на Ерик. Всъщност, вероятно е добре, че не я помниш. Както и да е, навремето смятах, че тя е чудесна. Вярвах, че съм късметлия да излизам с нея. Когато тя ме отхвърли, след като и лондонското Сити ме отхвърли, реших, че съм просто некадърен измамник. Предадох се.
Крис погледна Меган, за да види дали го слуша. Тя следеше думите му с внимание. Той мислеше, че ще говори за Ленка, но откри, че говори за себе си. Имаше нужда от това.
— Бях в депресия няколко седмици, не се срещах с никого, освен може би с Дънкан, четях вестници, гледах телевизия, спях. Спях много. После реших да обиколя света. Имах доста спестени пари и смятах, че трябва просто да се махна. И си купих еднопосочен билет до Индия…
— Винаги бях искал да пътувам до Индия, макар така и да не разбрах точно защо — продължи той след кратка пауза. — Надявах се, че пътуването до непозната страна може да ми помогне да намеря себе си. Щом наистина не бях млад и преуспяващ инвестиционен банкер, какво бях тогава?… Но Индия се оказа пълна катастрофа. Неподходящо място за човек, който е сам и нещастен. През цялото време, докато бях там, не разговарях почти с никого. Видях Тадж Махал в един облачен ден, помня само колко много хора имаше и колко трудно бе да се намери минерална вода. Заседнах в някакво забравено от бога градче в Раджастан, където, изглежда, бе невъзможно да получиш билет за влака, независимо колко дълго се редиш на опашка. Разболях се. Мисля, че помня кока-колата, която се оказа причина за болестта ми. Там не трябва да се пие нищо с лед, защото може да е направен от замърсена вода. Разболях се сериозно. Не можех да се храня, едва имах сили да пия и прекарах много дни в един прашен разнебитен хотел. Накрая успях по някакъв начин да се добера до Делхи и отлетях за вкъщи.
Крис се усмихна криво.
— Когато се върнах в Англия, все още бях болен. Дойдох тук, отидох на лекар, направиха ми някои изследвания, взех лекарства и легнах на легло. Майка ми непрекъснато се обаждаше, тревожеше се за мен, но аз й казвах, че съм добре. Тя не ми вярваше. Един ден направо се появи на прага ми. Скарахме се страшно. Искаше да ме отведе с нея в Халифакс, за да се грижела там за мен, но аз отказах. И тя разплакана си замина с колата.
— Защо не отиде с нея?
— От инат. От глупост. Нямам нищо срещу майка ми. Обикновено се разбираме добре. Тя е силна жена и аз съм й много задължен. Възпита ме да вярвам, че мога да постигна нещо в този свят. Предполагам, че това ми беше проблемът. Прекарах цялото си юношество в планове да избягам от Халифакс и тя ме окуражаваше. Връщането щеше да е признание, че съм се провалил, и това щеше да я разочарова. Макар да се намирах в лошо положение, все още не исках да го правя. Така че останах да гния сам… След това се обади Ленка. Каза, че ме познава като добър брокер. Попита защо съм уволнен от „Блумфийлд Уайс“ и когато й разказах, заяви, че е предполагала нещо подобно. Каза, че съм нейният избор за партньор в създаването на инвестиционен фонд. Не беше само любезна, а наистина имаше нужда от мен. Разбира се, аз направих всичко възможно, за да откажа и да се обрека на траен неуспех. Но ти познаваш Ленка. Получава каквото пожелае. — Крис спря и се поправи. — Искам да кажа, каквото пожелаеше…
— Ти не ми приличаш на неудачник — каза Меган.
— И не съм. Не и сега. При условие, че успея да задържа „Карпейтиън“.
— Проблеми ли има?
Крис пое дълбоко дъх.
— Да кажем, че смъртта на Ленка доведе до някои усложнения. Но нищо, с което да не мога да се справя. Бих предпочел да не мисля сега за това.
— Добре, тогава ти пожелавам късмет. — Меган се изправи. — А сега по-добре да си лягам, ако не искам съвсем да се напия.
— Това е добра идея — съгласи се Крис и също се изправи. — Виж, утре вечер трябва да отида в апартамента на Ленка и да отделя някои неща за родителите й. Искаш ли да дойдеш с мен? Можеш пак да останеш тук за през нощта.
— Мога да си намеря хотел.
— Сигурна ли си? Тук си добре дошла.
Тя го погледна и се усмихна.
— Добре. Съгласна съм. Но сега трябва да лягам.
4.
В това нямаше смисъл. Крис отпиваше от кафето си, докато гледаше документите на „Юрика телеком“ върху бюрото. Първото нещо, което направи тази сутрин след пристигането си в офиса, беше да ги прегледа още веднъж, с надеждата да открие причината за тази покупка на Ленка. Но не успя. Бе му трудно да повярва, че изобщо ги е купила.