Но тя го беше направила. „Карпейтиън“ притежаваше тези ценни книжа. И той нямаше как да ги продаде.
Телефонът иззвъня. Беше Дънкан.
— Помниш ли, че онзи ден ми даде някои препоръки за високодоходните облигации? — започна той.
— Да.
— Е, добре, клиентът ми ги провери. Казва, че изглеждат по-разумни от всичко, което е получил от други места.
— Добре.
— Мислиш ли, че ще можеш да обядваш с него?
— Дънкан! Имам много работа. Откакто Ленка си отиде, тя чака само мен.
— Хайде, Крис. Този човек е най-добрият ми клиент. Остана с мен още от „Юнайтед араб интернешънъл“. Знам, че можеш да му обрисуваш точна картина за състоянието на пазара. Аз ще платя.
— Ох, добре — съгласи се Крис. — Но всъщност кой е той?
— Казва се Халид. От „Роял банк“ на Кувейт. Умен човек. Не го подценявай. Как си с времето другата седмица?
Крис с нежелание уговори дата за срещата. Затвори телефона, размишлявайки, че Дънкан не може да е толкова некадърен брокер — той, изглежда, притежаваше онази съществена способност да кара хората да вършат неща, които не биха искали.
И какво, по дяволите, щеше да прави с облигациите на „Юрика телеком“?
Погледна към бюрото на Ленка. Тина бе поставила свежи цветя във вазата — ралици или нещо подобно. Но те не знаеха отговора.
Ех, ако беше тук миналата седмица! Въпреки че си имаха доверие, двамата с Ленка обсъждаха големите инвестиционни решения. Тя със сигурност щеше да разгледа това с него. Остави й телефонния си номер в Куршевел, преди да замине на ски, но тя отказа да го използва — заяви, че той се нуждаел от пълно откъсване от работата. Поне да бе чул разговора й с Иън при покупката на облигациите.
В „Блумфийлд Уайс“ това щеше да е възможно. Там всички телефонни разговори се записваха за евентуално решаване на оспорвани сделки. Но те двамата не бяха инсталирали в „Карпейтиън“ записваща апаратура. Фирмата бе прекалено малка и нито той, нито Ленка харесваха „Големия брат“ да подслушва телефоните. Освен това, ако възникнеше проблем, винаги можеха да разчитат на записите на брокера.
Това беше!
Крис набра номера на „Блумфийлд Уайс“.
Иън отговори.
— Как вървят облигациите на „Юрика“ тази сутрин? — попита без предисловие Крис.
— Изчакай секунда.
Крис чакаше. Знаеше, че брокерът на „Блумфийлд Уайс“ трябва да помисли за тези облигации. Накрая Иън се върна.
— Дава деветдесет до деветдесет и две. Но това важи само за милион.
— Това е по-малко с пет пункта! — протестира Крис.
— Аз какво мога да кажа? Появил се е голям продавач.
— На този пазар не може да се има доверие!
— Казах ти, че това е различно от търговията с държавни облигации — отбеляза Иън; в тона му се прокрадна съчувствие.
Крис не си направи труда да попита колко ще предложат за неговия пакет от десет милиона. Знаеше, че отговорът ще е под вчерашната цена от седемдесет и не искаше да го чува. Нито имаше смисъл да се обръща към други финансови къщи на пазара. „Юрика телеком“ беше сделка на „Блумфийлд Уайс“ и щом те сваляха рязко цената, не съществуваше здравомислещ дилър, който би пожелал да купи облигациите. Можеха да претендират, че предлагат цена, но ако Крис се опиташе да сключи наистина сделката, цената незабавно щеше да спадне. Не, той трябваше да измъкне истината от Иън.
— Иън, защо Ленка купи тези облигации?
— Миналата седмица изглеждаха много перспективни, преди да се разбере броят на абонатите на емисията.
— Това не е вярно. Аз разгледах проспекта. Били са безперспективни. Тя не би сключила такава сделка. И определено не за двайсет и пет милиона.
— Не знам. Лихвата им е с три процента по-висока от тези на „Бък телеком“.
— Да, но „Бък“ вече има изградена мрежа. И пазарно покритие от три милиарда лири. Това са съвсем различни облигации. Тя не каза ли защо ги е харесала?
Иън не отговори.
— Хайде, Иън. Помогни ми. За мен това е голямо главоболие. Ленка е мъртва и не мога да говоря с нея по въпроса. — Крис не се притесняваше да използва смъртта на Ленка като средство за получаване на информацията, от която се нуждаеше. Ставаше дума за оцеляването на нейната компания; сигурен беше, че тя не би имала нещо против.