— Съжалявам, Крис. Нямам представа.
Въпреки че Иън бе опитан търговски посредник, той не можа да скрие вината в гласа си. Крис го познаваше прекалено добре. И разбра, че лъже.
— Бих искал да чуя записите — заяви Крис.
— Какво?
— Бих искал да чуя записа, когато Ленка е купувала облигациите.
— Хайде, Крис. Това е излишно.
— Не, не е. Има нещо съмнително в тази работа и аз искам да разбера какво.
— Но ти не можеш да прослушаш записите, ако не оспорваш сделката.
— Тогава я оспорвам.
— Но тя вече е сключена.
— Иън, обстоятелствата са специални. Човекът, сключил сделката, е мъртъв и аз имам причина да вярвам, че тя не е валидна.
— Каква причина?
— Тя не е логична.
— Каква причина е това? Ако всеки, купил облигации, започне да оспорва сделката при падане на цената им, пазарът направо ще блокира.
Иън беше прав. Крис нямаше никакви доказателства. Но подозренията му се засилваха.
— Виж, Иън. — Той се опита да говори с по-примирителен тон. — Щом няма нищо нередно с облигациите, значи няма да ти навреди, ако прослушам записа, нали така?
— Казах ти, това не е необходимо.
— Настоявам да го чуя.
— Не.
Иън криеше нещо. Крис вече беше сигурен в това.
— Свържи ме с Лари Стюарт — поиска Крис. Не бе съвсем сигурен в административната структура на „Блумфийлд Уайс“, но знаеше, че Лари трябва да е по-високо в йерархията от Иън.
— Мислиш ли, че той ще те изслуша? — попита Иън почти подигравателно.
За момент увереността на Крис почти го напусна. Иън познаваше репутацията на Крис. Ако се касаеше за неговата дума срещу тази на Крис, Иън бе сигурен, че щяха да повярват на него. После Крис се съвзе. Лари знаеше, че преди три години Крис не бе направил нищо лошо. Крис беше готов да се обзаложи, че у Лари все още има някакъв остатък на човечност.
— Да, Иън. Мисля, че Лари ще ме изслуша.
В другия край на линията настъпи мълчание. Иън се опитваше да реши какво да прави. Крис го бе хванал натясно!
— Крис, наистина не мисля, че е добра идея да чуеш този запис.
— Свържи ме с Лари или ще затворя и ще му се обадя директно.
— Мога да ти обясня.
— Давай.
— Не тук — прошепна Иън. — Нека поговорим за това по-късно. Извън офиса.
— Да поговорим сега.
Крис можа да чуе как Иън въздъхна по телефона.
— Добре. Има едно кафене в долния край на Ливърпул стрийт. „При Понти“. Да се срещнем там след половин час?
— Тръгвам — каза Крис.
Стигна до кафенето след двайсет минути, но Иън вече го чакаше. Изминалите десет години след програмата му личаха. Вече имаше бръчки, най-добре изразени по средата на челото между веждите поради често мръщене. Все още беше строен — тренираше три пъти седмично в гимнастически салон. Костюмите му бяха по поръчка, ризите — ръчна изработка, а вратовръзките — последна мода от най-нашумялата дизайнерска къща. Подстригваше косата си стилно и често. Изглеждаше по-възрастен и по-зрял от трийсет и трите си години. Единственото нещо, което разваляше лустрото на елегантната му самоувереност, бяха ноктите, все още изгризани до кръв.
Крис си взе черно кафе и седна до него.
— Е?
Иън си играеше с лъжичката с пяната на капучиното. Накрая вдигна глава и погледна Крис право в очите.
— Ленка и аз се срещахме. Затова не искам да чуеш лентата.
— Срещали сте се? Какво, спали сте заедно?
— Назови го както искаш. Правехме го.
— Не мога да повярвам — каза Крис.
Иън сви рамене.
— Но защо Ленка би…
Иън се намръщи.
— Хайде, Крис. Има много жени, които не ме намират непривлекателен.
— Да, но Ленка?
— Знаеш, че винаги съм я харесвал. Излезе, че и тя ме харесва.
— Не.
— Спри да повтаряш това! — сопна му се Иън. — Двамата се срещахме, разбра ли? Сега не го правим, защото е мъртва. Ясно ли ти е?
— Съжалявам — каза Крис. — Колко време продължи това?
— Не много. Помниш ли когато бяхме на онази конференция за европейските високодоходни в Барселона миналия месец? И двамата се понапихме. Тогава започна.