— Сериозно ли беше?
— Всъщност не. Но не беше и напълно несериозно. Просто бе приятно. Знаех, че няма смисъл да захващам стабилна връзка с Ленка.
— Така е — съгласи се Крис.
Ленка не поддържаше сериозни отношения с никого. Опита да си спомни нещо, с което Ленка да е показала, че има връзка с Иън. Нищо. През последните седмици Иън й се обаждаше по-често, но Крис винаги мислеше, че става дума за бизнес. А очевидно е било нещо повече.
— И това се разбира на записа?
— Вероятно. Не съм слушал точно този разговор, но там сигурно има нещо, което да подсказва, че сме имали нещо повече от делови отношения.
— Добре. Нека го чуем тогава — каза Крис. — Само двамата.
— Не можем — отвърна Иън. — Трябва да присъства и човек от „Информационни технологии“. За да осигурява неприкосновеността на записа.
— Добре. Нека присъства и той.
— Моля те, Крис.
— Разбирам защо искаше да ме предупредиш. Разбирам и защо не искаш някой друг да го чуе. Но аз трябва да прослушам записа. Сега повече от всякога. Искам да разбера защо Ленка е купила тези облигации и фактът, че между вас е имало нещо, само засилва подозренията ми.
Иън въздъхна.
— Очаквах да кажеш това. Остани тук за двайсетина минути, докато намеря записа.
— Не — възрази Крис. — Обади се на когото трябва по мобилния си телефон. Ще тръгнем и ще слушаме заедно.
— Не ми ли вярваш? — попита Иън.
— Да, не ти вярвам — отговори Крис.
Крис последва Иън през Броудгейт Съркъл до входа на „Блумфийлд Уайс“. Отминаха шестметровия железен фалос на ъгъла — той вече ръждясваше. Изглеждаше съвсем подходящ за фирмата. Крис усети тръпки, докато влизаше в невисоката, облицована с мрамор сграда; не беше стъпвал тук от онзи ужасен ден преди три години.
Взеха асансьора до третия етаж, минаха бързо през привидно спокойната приемна и влязоха в една от най-големите европейски брокерски зали. Крис се опитваше да гледа само напред, но не можа. Познатите викове, проклятията, екраните и документите. Документи навсякъде. Някои лица разпозна, но повечето бяха непознати. Текучеството в инвестиционните банки бе голямо — дилъри идваха и си отиваха непрекъснато. Той забеляза собственото си бюро, заето сега от някакъв младеж, който не изглеждаше на повече от двайсет години и се люлееше в креслото, стиснал телефона. До противоположната стена на залата зърна Хърби Екслър. Погледите им се срещнаха. Внезапно през Крис премина вълна на чисто отвращение и го обзе желание да прескочи бюрата, да сграбчи главата на дребния американец и да я натика в някой екран.
— Хайде — подкани го Иън. — Не прави циркове. Да свършим с това. — И го поведе към една зала за съвещания в далечния ъгъл.
— Това е Бари — каза Иън и представи на Крис един кльощав мъж с обръсната глава, който гледаше в екрана на компютър. — Откакто те няма, нещата се промениха. Сега всички ленти се активират с глас, а всъщност не са и ленти, записваме на дискове. Бари ще трябва да чуе целия разговор, но не се безпокой, той ще запази тайната, нали, Бари? — Иън успя да вложи в последните си думи солидна доза заплаха.
Бари изглеждаше невъзмутим.
— Точно така, Иън.
Бари връчи на Иън за подпис документа за достъп и после подаде команди на компютъра. Бари и Иън си сложиха слушалки и слушаха, въртейки записа напред-назад, докато не откриха разговора. Крис не можеше да протестира срещу това. Беше немислимо Иън да му позволи да чуе разговор с друг клиент.
След около пет минути, през които Крис се въртеше неудобно на стола, Иън вдигна ръка.
— Мисля, че го намерих.
— Окей — каза Крис. — Да го чуем. Но помни, че искам целия разговор.
— Добре, добре — каза Иън, свали слушалките и натисна един бутон. В стаята за съвещания прозвуча силно гласът на Ленка. Иън бързо намали силата на звука и провери дали вратата е заключена.
— Здрасти, бебчо, как си?
Бебчо! Тя го нарече „бебчо“. Крис за пръв път осъзна колко трудно щеше да е това. Ленка можеше да каже всичко на Иън, без да се страхува, че могат да я чуят. Крис беше на почивка, а Оли и Тина сигурно бяха достатъчно далеч и заети, за да могат да чуят нещо.
— Добре съм — изръмжа Иън. — Наистина се чувствам доста добре.
— Изненадана съм, че след снощи си успял да отидеш на работа — каза Ленка с порочния смях, който Крис така добре познаваше. Той погледна Иън.