— Ето! — извика Крис и го посочи. — Отвори това!
— Не, нека го направим в хронологичен ред. Така ще разберем повече.
Нетърпеливо прехвърлиха десетина писма — половината бяха на чешки, и стигнаха до едно от Ленка до Иън.
Иън,
Не можах да спя снощи. Мисля, че трябва да кажа на Маркъс за Алекс. Той има право да знае. И трябва да говоря с Дънкан.
Отговорът на Иън беше кратък:
Не прави това! Трябва да поговорим. За бога, не прави глупости.
После, веднага след него, имаше писмо до тайнствения Маркъс. В полето на темата пишеше просто Алекс.
Маркъс,
Съжалявам, че вчера бях груба с теб. Както можеш да си представиш, тази тема е трудна за мен. Има нещо важно, което трябва да ти кажа за смъртта на Алекс. Сложно е и трябва да се обяснява, затова искам да ти го кажа лично. Пътувам до Ню Йорк в началото на следващия месец, така че може би можем да се срещнем тогава.
С най-добри пожелания
Имаше отговор, кратък и ясен:
Ще ти се обадя.
— Дай да ги принтираме — каза Алекс.
Докато малкият принтер до компютъра на Ленка бръмчеше, Меган отвори последното писмо, получено от Ленка:
Ленка,
Да се срещнем в четвъртък в седем и половина.
Нямам търпение. Ще си прекараме весело!
— Написах го миналата неделя. Сега ми се струва, че е било преди цял един живот. — Тя премигна, сдържайки сълзите си.
— И аз се чувствам така — съгласи се Крис.
Меган подсмръкна и избърса очи.
— И така, кой може да бъде този Маркъс?
Крис поклати глава.
— От електронния адрес не може да се разбере много. Той може да е навсякъде. Питам се какво ли е искала да му каже Алекс?
— Истината, предполагам — каза Меган. — Че Дънкан го събори в морето. Но се чудя защо би поискала да направи това? Всички се договорихме да го запазим в тайна и смятах, че всеки е постъпил така. — Тя изгледа Крис изпитателно.
— Доколкото знам, са го запазили в тайна — отговори той. — Мислех, че всичко това е погребано. Странно е, че тя е тази, която иска да каже, а Иън този, който държи да се запази в тайна. Бих помислил, че той не би имал нищо против да рискува, за да вкара Дънкан в беда.
— Всички ще изпаднем в беда — отбеляза Меган. — Излъгахме полицията. Това е противозаконно. — Тя се намръщи. — Голяма беда.
Крис въздъхна.
— Добре, който и да е този Маркъс, той иска да узнае за случилото се. — Той седна пред клавиатурата и започна да пише:
Маркъс,
Аз съм колега на Ленка. Имам много лоша новина. Ленка беше убита в Прага миналия понеделник.
Може би мога да ти помогна за смъртта на Алекс.
Моля, свържи се с мен на адрес
chrissz@interserve.net
Поздрави
Той погледна Меган, тя кимна и натисна клавиша за изпращане.
— Готово. Сега той ще трябва да се представи. — Крис се прозина и се протегна. — Да вървим. Мисля, че тук свършихме всичко, което можахме.
Изключи компютъра, взе малкия пакет документи, които подбраха, изключи термостата на отоплението и загаси осветлението. Напуснаха апартамента.
Крис погледна часовника си. Десет и двайсет.
— По дяволите — изруга той. — Трябваше да говоря с една от съседките й. Но вече е твърде късно, за да я безпокоя.
Но извадиха късмет. Точно когато стигнаха до външната врата, тя се отвори и вътре влезе мъж с очила, облечен в хубаво палто и костюм. Заедно с него влезе и облак алкохолни пари. Той ги изгледа с любопитство.
— Здравейте — поздрави Крис.
— Здрасти.
— Тук ли живеете?
— Да. Мога ли да ви помогна?
Беше американец, около трийсет и пет годишен, малко пълен и с дружелюбна физиономия.
— Познавахте ли Ленка Немечкова?
— Разбира се. Живея в апартамента над нея. — После той присви очи. Схвана миналото време, използвано от Крис. — Какво е станало?
— Убиха я. В Прага. Ние сме нейни приятели. — Крис представи себе си и Меган.
Американецът беше изумен.
— Родителите й ме помолиха да се погрижа за нещата й — обясни Крис. — Те ми дадоха ключа. Можете ли да наглеждате апартамента й? Обадете ми се, ако има нещо нередно.