— Да. Освен това е красива, интелигентна и много очарователна. Страшно го ревнувах от нея. Както сигурно знаеш, те се ожениха година по-късно.
— Чух за това.
— Мисля, че просто не бях достатъчно подходяща за Ерик.
— Това е малко жестоко, нали?
Меган му хвърли ядосан поглед. Очевидно бе мислила много по този въпрос.
— Баща ми държеше евтин магазин в град Онеонта, в северната част на щата Ню Йорк. Това е малко градче. Четиринайсет хиляди души и петдесет и четири църкви. Трябва да шофираш сто и петдесет километра до Олбъни, където има повече развлечения. Аз нямам пари, нито влиятелно семейство. Ерик не би имал полза от мен. Но Каси… Каси е различна.
— Сигурен съм, че Ерик не би се притеснил от нечий произход — заяви Крис. Ерик винаги го бе впечатлявал като твърде разумен, за да прекара остатъка от живота си с някоя само заради богатството й. Освен това той бе напълно способен сам да изкарва парите си.
— О, така ли? — възкликна Меган. — Каси не само познава всички, но е и нещо повече от безупречна съпруга на банкер. Знаеш ли кой е баща й?
— Не — отговори Крис. Вече съжаляваше, че е зачекнал толкова чувствителна тема.
— Сенатор републиканец. Какъвто е бил и дядо й. А чичо й беше в администрацията на Рейгън.
— А-а.
— Така че когато Ерик навлезе в политиката, цялата фамилия ще е там, за да улесни пътя му.
— Разбирам. Но мислиш ли, че Ерик ще го направи? Имам предвид, че той се справя отлично в „Блумфийлд Уайс“. Защо ще поиска да остави работата си?
— О, сигурна съм, че иска да го направи. Искал го е през целия си живот. Това е амбиция, която не те напуска. Мога да се обзаложа за това. Един ден ще го направи и този ден сигурно не е далеч.
— Продължавахте ли да се виждате?
— През няколко месеца. Нали разбираш, просто като „добри приятели“. Той се постара да стане така, и това ме вбеси. Но не можех да понасям това положение. Мразех го. Мразех и нея. Тя винаги се държеше толкова дяволски любезно. Всеки път, когато го виждах на някое събиране, се прибирах побесняла и ми трябваше седмица, за да се възстановя. Затова спрях. Бях поканена на сватбата, но не отидох. Не съм го виждала от осем години.
Бяха стигнали една тиха част на Хийт сред възлести стари дъбове, чиито голи клони се сплитаха над главите им като хиляди пръсти на старици.
— Знаеш ли, той е постъпил глупаво — каза Крис. — Като те е оставил да си отидеш.
Меган го погледна и каза:
— Благодаря ти.
Крис чакаше в бара на „Лейнсбъро“ — беше си поръчал джин и тоник. Мястото не бе подходящо за халба бира. Стени, облицовани с книги до тавана, махагон, кожени кресла и дивани, кристални чаши, огън в камината — богатството и комфортът се усещаха навсякъде. Беше пълно с възрастни американски туристи, бизнесмени, които пушеха пури, и сервитьори с черни вратовръзки. Крис беше доволен, че е сменил джинсите си с панталони и спортно сако, но въпреки това се чувстваше неподходящо облечен.
Бе изпратил Меган на гара Кингс Крос. Обади се и на родителите на Ленка и по време на бавния и малко скован разговор предложи да наемат адвокат, за да уреди финансовите дела на Ленка в Лондон, тъй като наследството й определено го позволява. Попита ги как върви полицейското разследване. Те му обясниха, че полицията е разпитвала един местен престъпник, свързан с украинската мафия, но се наложило да го освободят. Или поне Крис смяташе, че е чул именно това от бащата на Ленка. Трудно беше да е сигурен. Бе сигурен само за това, че погребението на Ленка ще е в сряда. Възнамеряваше да отиде. Меган също. Той се обади на Дънкан, който обеща да дойде. Погребение в Чехия през февруари — сигурно щеше да се окаже много мрачна работа.
Сети се за Маркъс. Кой би могъл да бъде? Ленка бе казала, че има „право“ да знае истината за смъртта на Алекс. Кой можеше да има „право“ да знае? Това не подхождаше на полицаи или частни детективи и особено не подхождаше на журналисти. Трябваше да е някой, свързан по-близо с Алекс. Приятел? Роднина?
Внезапно Крис разбра отговора. Щеше да е лесно да се провери — Ерик можеше да го потвърди.
— Здрасти, Крис, как си?
Ерик беше облечен с блейзър, риза и вратовръзка и изглеждаше като риба във вода сред луксозната обстановка. Подобно на Иън, той създаваше впечатление за опит и авторитет, надхвърлящи възрастта му, но за разлика от Иън, го демонстрираше свободно и самоуверено.
— Добре съм. А ти?