Ерик кацна на стола до Крис.
— Лудница. Но винаги е така. Току-що си направих сметките за данъчната служба. Знаеш ли, че миналата година съм прекарал сто четиридесет и три дни извън страната?
— И всичките по работа?
— Всички, с изключение на четири. Трябваше да починем една седмица на Бермудските острови, но ме извикаха по-рано. Каси беше бясна и не я обвинявам. Но знаеш ли, работата ми харесва. — Той поръча на бармана бяло вино, подправено с касис. — Колко време не сме се виждали? Две години?
— Да. Последният път беше точно след като с Ленка създадохме „Карпейтиън“. Бяхме на вечеря в Челси.
— Помня — усмихна се Ерик, после усмивката му изчезна. — Съжалявам много за Ленка. Вярно ли е, че си бил там, когато се е случило?
Крис въздъхна.
— Да. Все още го сънувам. Мисля, че никога няма да мога да го забравя. — Той несъзнателно погледна ръцете си. Ерик забеляза.
— Било е ужасно, нали?
Крис кимна. И поради някаква причина рухна именно в този момент. Толкова време разказваше хладнокръвно на хората за Ленка, че почти бе успял да се убеди, че не е бил там в действителност. Но сега с Ерик чувството за жестоката реалност отново го връхлетя. Усети как очите му запариха.
— Успокой се — тихо каза Ерик. — Сигурно е било ужасно.
— Да — каза Крис. — Ти как научи?
— Всички в „Блумфийлд Уайс“ говорят. Хванаха ли убиеца?
— Явно не. Миналата седмица полицията в Прага разпитвала някого, но се наложило да го освободят. Не съм сигурен дали изобщо разполагат с някакви улики.
— Ленка беше изключителна жена — отбеляза Ерик. — Никога няма да я забравя. Тя имаше присъствие, разбираш ме. Красота. Спонтанност. Дух. Помниш ли как подхвана Уолдърн, когато той притискаше онази италианка, как й беше името?
— Карла. Да, спомням си.
— Първо Алекс и сега Ленка. — Ерик потръпна.
— Като говорим за Алекс — каза Крис, — той имаше брат, нали? Помниш ли как се казваше?
— Да. Маркъс.
— Така си и мислех! — възкликна триумфално Крис.
— Той се опита да се свърже с мен в Ню Йорк преди няколко седмици. Каза, че искал да разговаряме за смъртта на Алекс. Отказах да се срещна с него. Според секретарката ми бил доста разстроен от това, но аз помислих, че ще е трудно да говорим, без да изпусна нещо.
— Постъпил си умно — одобри Крис.
— Ти разговаря ли с него?
— Не, но Ленка е разговаряла. — Крис разказа на Ерик всичко за срещата на Ленка с Маркъс и за последвалите й писма до него.
— Боже! — възкликна Ерик. — Ти знаеш ли какво му е казала? Мислиш ли, че му е разказала какво се случи в действителност?
— Не знам — отвърна Крис. — Но и да не го е направила, от писмото й се разбира, че е имала такова намерение.
— Може да стане неудобно, ако той отиде в полицията.
— Знам — съгласи се Крис. Хрумна му една неприятна мисъл. — Боже, какво ще правим, ако полицията започне да задава въпроси?
Ерик за момент се замисли.
— Ако полицията разпитва, не казвай нищо. Това беше престъпление, извършено в САЩ, така че попада под щатска юрисдикция. Не знам как е тук, но в Щатите не могат да те заставят да свидетелстваш срещу себе си. Най-добре ми се обади и аз ще намеря добър американски адвокат. И предай това на Иън и на Дънкан.
— И на Меган — добави Крис.
— Меган ли? — попита изненадано Ерик. — Виждал си се с Меган?
— Да. Дойде в офиса миналата седмица. Трябваше да гостува на Ленка. Очевидно са били добри приятелки.
— Наистина ли? — попита Ерик. — Как е тя? Знаеш, че винаги съм я харесвал.
— Мисля, че и тя те харесваше — каза Крис.
— Да, добре. — За момент Ерик изглеждаше някак затруднен. — Всъщност не съм я виждал от години. С какво се занимава сега?
— Учи средновековна история в Чикагския университет. Ще прекара следващите шест месеца в Кеймбридж — прави докторска дисертация.
— Добре, поздрави я от мен, ако я видиш.
— Ще я поздравя.
Ерик се намръщи.
— Мисля, че постъпихме правилно за Алекс. Искам да кажа, че Дънкан щяха да го съдят. И това нямаше да е справедливо. Ако всички се държим заедно и не признаем нищо пред никого, нещата ще бъдат наред. Това беше много отдавна.
— И аз мисля, че постъпихме правилно, освен това не знаем какво е казала Ленка на Маркъс, нито пък как той би реагирал на истината. Другата седмица заминавам за Щатите и бих искал да се свържа с него. Имаш ли телефонния му номер, адрес или някакви други данни? Аз имам само електронния му адрес.