Но какво всъщност му ставаше?
Очевидно откритието за връзката на Иън с Ленка го бе разтърсило много повече, отколкото смяташе. Можеше ли да ревнува, както намекна Меган? Не съжаляваше ли, че Иън е успял там, където той не бе посмял да опита?
Опита се да помисли обективно за това. Сигурен беше, че отговорът е не. Харесваше много Ленка, но никога не бе имал сексуални мисли за нея. От самото начало, когато все още ходеше с Тамара, той я бе поставил в забранена територия и оттогава я бе държал там. В това се състоеше тайната на тяхното приятелство. Ленка обичаше мъжете. Всичките й други връзки с мъже се израждаха в секс и след това в раздяла. Но не и с Крис. Те се чувстваха в безопасност един с друг, вярваха си и бяха много добри приятели.
В такъв случай какво у Иън го нервираше толкова? Винаги бе знаел, че Ленка има връзки с мъже, и макар никога да не узна подробностите, бе приел това като част от нея — ако не нещо друго, то я правеше по-колоритна. Но откритието, че Иън я третира само като поредната временна връзка с гореща мадама, с която да спи няколко седмици, го влудяваше. Защо Иън не бе разбрал, че тя е нещо много повече от това? За бога, та той дори нямаше да отиде на погребението й! Крис се отвращаваше от начина, по който Иън най-цинично беше използвал връзката им, за да й продаде облигациите на „Юрика телеком“. Не вярваше и за миг, че има някаква истина в слуха за „Радафон“. Това бе просто продукт на въображението на Иън, целящ да се отърве от трудна позиция за двайсет и пет милиона евро. И щеше да му се отрази добре под формата на няколко хиляди в премията му в края на годината.
Можеше ли Иън да я е убил, за да й попречи да каже на Маркъс за Дънкан?
Трябваше да признае, че отговорът вероятно беше не. В това не би имало смисъл. Наистина, полицията щеше да създаде неприятности, ако започнеше да задава въпроси. Но Ерик бе прав — докато всички свидетели на яхтата се държаха заедно, щяха да са в безопасност. Полицията не можеше да докаже нищо. Крис потръпна, като осъзна, че Иън дори е способен на сделка, ако се съгласи да разкаже на полицията за случилото се в действителност, в замяна на имунитет срещу съдебно преследване. Това щеше да е дяволски типично за него. При всички случаи Иън щеше да оцелее.
Не. Колкото и да му се искаше да вярва в обратното, Иън вероятно не бе отговорен за смъртта на Ленка.
Искаше му се да може да поговори с Меган за всичко това. Тя щеше да добави известна обективност към разсъжденията му. Запита се как ли я кара тя в Кеймбридж. Дали имаше телефон? Отчаяно искаше да й се обади.
Ами Дънкан? Меган му бе предложила да разбере нещо повече за отношенията между Ленка и Дънкан напоследък. Но преди да се изправи пред него, той трябваше да говори с някой друг.
Намери номера на „Юнайтед араб интернешънъл банк“, набра го и поиска да говори с Филипа Джемъл.
— Търговия с ценни книжа — обади се ясен и весел глас.
— Пипа? Обажда се Крис Шчипьорски.
— О, Крис. Как си? — Не беше груба, но не изглеждаше да е особено радостна от обаждането му.
— Виж, Пипа, мислиш ли, че можем да се срещнем за няколко минути след работа? Няма да ти отнема много време. Има нещо, за което искам да поговорим.
— Ако Дънкан иска да говори с мен, може сам да ми се обади — отговори Пипа.
— Всъщност искам да поговорим тъкмо за Дънкан. Но той не знае, че ти се обаждам. Моля те. Няма да ти отнема много време.
Пипа замълча за момент.
— Добре. Аз си тръгвам в пет и половина. Можеш ли да ме чакаш долу във фоайето?
— Добре. Значи в пет и половина.
Той затвори. После извади визитната картичка на говорещия английски чешки полицай, който го бе разпитал след убийството. Поручик Пьотър Карашек. Поручик очевидно бе званието. Набра номера и успя да се свърже. Попита го дали има някакъв напредък в разследването.
— Имахме известни успехи — отговори полицаят. Английският му беше бавен и ясен. — Открихме една жена, която каза, че видяла мустакат мъж да бяга от улицата, където бе убита госпожица Немечкова. Показахме й снимки и тя идентифицира един известен тук престъпник, който използва нож. Той е чех, но работи за украинската мафия. Арестувахме го. Но има проблеми. Тя не беше сигурна, когато трябваше да го разпознае сред редица други мъже, а той има алиби.
— Разбирам — каза Крис.
— То може и да е фалшиво. Все още работим.
— Значи смятате, че убиецът е местен престъпник? — попита Крис.
— Ако се съди по начина на използването на ножа, преценяваме, че е професионалист. За нещастие, в Прага пребивават някои професионални убийци. Той вероятно е един от тях. Вие имате ли някаква идея за мотив?