— Добре — каза Меган. — Как е той?
— Справя се забележително добре. Сигурно печели милиони от премии.
— Това не ме изненадва — заяви Меган. — Добре, трябва да затварям.
— Дочуване. О, Меган?
— Да.
— Благодаря, че се обади. Денят наистина беше лош и ми стана много приятно да те чуя.
— Радвам се — каза Меган и затвори.
Крис почака десет минути в хладното остъклено фоайе на „Юнайтед араб интернешънъл банк“ в Бишопсгейт — наблюдаваше как влизат и излизат костюмирани банкери. Накрая Пипа излезе от асансьора — дребна жена с къдрава руса коса и ведра усмивка. Доста хубавичка.
Крис я целуна по бузата.
— Хайде да отидем в „Уилямс“. Близо е.
— Това не е ли мястото, където се срещате с Дънкан? — попита Пипа.
— Точно така.
— Е, надявам се, че той няма да е там.
— Не мисля, че ще е там — увери я Крис.
Стигнаха до тъмната кръчма след пет минути. Дънкан го нямаше. Крис взе за себе си халба бира, а за Пипа чаша бяло вино и седнаха в същия тъмен ъгъл, където бяха с Дънкан предишната седмица.
— Не разполагам с много време — заяви Пипа. — Трябва да се срещна с един човек в „Ковънт Гардън“.
— Добре — каза Крис. — Ще бъда кратък. Става дума за Ленка.
Лицето на Пипа помръкна.
— О, боже, не и тази жена! Какво е направил Дънкан пък сега?
Крис се изненада от отговора й. Беше ясно, че тя не е чула. Щеше да е нечестно да й задава още въпроси, преди да й каже.
— Ленка е мъртва. Убиха я.
Пипа се смая.
— О, боже мой! Не е Дънкан, нали? — Сепна се. — Съжалявам, не биваше да го казвам. Но ти затова си тук, нали? Сигурно има нещо общо с Дънкан.
— Нямам причина да мисля, че има — отвърна Крис, въпреки че в действителност първата реакция на Пипа го разтревожи. — Това се случи в Прага. Чешката полиция смята, че го е извършил местен човек.
— Уф! — възкликна Пипа. — Дънкан сигурно е много зле.
— Така е. — Крис отпи от бирата си. — Да разбирам ли, че ти си знаела за чувствата му към Ленка?
Пипа изсумтя.
— Дали съм знаела? Разбира се, че знаех. Отначало тя просто имаше статут на стара приятелка, за която трябваше да внимавам. Но после, и то доста скоро след сватбата ни, разбрах, че е нещо много повече от това.
— Как разбра?
— От Дънкан. Той ми каза. Откачена работа. Започна от време на време да я споменава, а после все по-често и по-често. Знаеш колко откровен може да е Дънкан. И това ми харесваше. Сега мисля, че е направо глупаво. Веднъж се върна пиян и започна да ми обяснява надълго и нашироко как Ленка била единствената жена, която обичал истински през живота си. И това на жена си, за бога! Искаше да излезе и да се срещне с нея на обяд или на питие. Казах му да го прави, но съм сигурна, че не ме послуша. Не мисля, че е направил нещо. Струва ми се, че тя е имала повече здрав разум.
— И аз не мисля, че са „направили нещо“, ако това ти помага — каза Крис.
— Вече изобщо не ми пука — заяви Пипа. — Честно казано, сигурно щеше да е по-добре, ако го бяха направили.
— Затова ли се разделихте? — попита Крис. — Дънкан така и не ми каза защо.
Пипа въздъхна.
— Вероятно това е причината, но не бих искала да прехвърлям цялата вина на Дънкан. Отначало го мислех за страхотен. Мил е и изглежда смяташе, че аз съм най-чудесната жена, която е срещал. Знаеш го как гледа — с обожание, като кутре. — Тя се намръщи. — Наистина си паднах по него. След това се оженихме, нещата се промениха и се оказа, че не аз, а Ленка е най-чудесната жена в живота му.
— Трудна ситуация — каза Крис.
— Да. Но както казах, не само той бе виновен. Дънкан казвал ли ти е за Тони?
Крис поклати глава.
— Той е един колега от работата. Срещах се с него. Дънкан разбра. Всъщност се държа доста добре. Оттогава отношенията ни просто охладняха.
— Разбирам.
— Да. Целият ни брак беше една издънка. Слава богу, че нямаме деца.
— С Тони ли ще се срещнеш сега?
Пипа се изчерви.
— Не — отговори тя. — Онова свърши много бързо. Оказа се, че и аз не съм световен експерт по взаимоотношенията.
Крис трябваше да събере целия си кураж, за да зададе следващия въпрос.
— Мислиш ли, че Дънкан може да е убил Ленка?