— О, не. В никакъв случай. — Но Крис забеляза колебанието в гласа й.
— Но нали си го помисли, когато ти казах, че Ленка е убита?
— Да. — Пипа гледаше чашата си. — Съжалявам. Казах го само защото предположих, че искаш да ме видиш, понеже Дънкан пак е изпаднал в някаква беда, и когато ти каза, че тя е убита, първо помислих за него. Но и в най-откачените си моменти Дънкан не би направил нещо подобно.
— Една съседка каза, че Дънкан се навъртал около апартамента на Ленка.
— Това не ме изненадва.
— Изглежда, че и Ленка го е избягвала.
— Това също. Тя явно не е изпитвала същите чувства към Дънкан, както той към нея. Очевидно е имала повече разум.
— Но ако тя го е отхвърлила, нямаше ли Дънкан да се разстрои?
— Да. Щеше да бъде съсипан. — Пипа допи виното си. — Виж, той направо ме подлуди, но за известно време аз го обичах този глупав педал. Той не е убиец. Знам това. — Тя погледна часовника си. — Трябва да вървя. Благодаря за питието. О, и аз съжалявам за Ленка. Знам, че е била и твоя добра приятелка.
И с тези думи Пипа изчезна, като остави Крис още по-объркан.
Щом влезе, чу звъна на телефона и вдигна слушалката. Беше майка му.
— Крис. Как си? Всичко наред ли е?
Как знаеше тя, по дяволите, че има някакъв проблем? Крис се бе въздържал да говори с нея за Ленка. Това беше преживяване, с което искаше да се справи сам; последното нещо, с което би искал да се занимава сега, бе паниката на майка му.
— Крис? Чуваш ли ме? Толкова се разтревожих…
— Защо, мамо?
— Защото не си се обаждал от две седмици, затова.
— Но аз не съм длъжен да ти се обаждам всяка седмица, нали?
— Не си длъжен, скъпи. Но винаги го правиш.
Крис затвори очи. Нямаше как да избяга от семейството си. И така беше с всички поляци в Халифакс. Даже когато вече си възрастен, не можеш да избягаш от родителите си. Той знаеше, че едно сплотено семейство би трябвало да е нещо добро, но понякога, не, през повечето време, просто искаше да порасне и да се махне от тях.
— Нещо не е наред, нали? — попита майка му вече наистина разтревожена, а не само досадна.
— Да, мамо. — Крис пое дълбоко дъх. — Убиха Ленка.
— О, не! Как се случи?
Крис обясни станалото с няколко думи. Изненада се, когато чу майка си да плаче — майка му бе твърда жена. Плачеше много рядко. Това го завари неподготвен.
— Мамо, не плачи.
— Тя беше прекрасно момиче — каза майка му. — Толкова много направи за теб.
— Да, така е.
— Получих великолепно писмо от нея, след като започнахте общия си бизнес. Отговорих й с благодарности за помощта, която ти оказа…
— Какво си направила?
— Написах й писмо. — Сърцето на Крис се сви. Той не за пръв път се ужасяваше от майка си. — И тя ми отговори. Писа ми, че си бил първият й избор за партньор. Каза, че си изключително добър в работата си, но че не това било най-важното. Каза, че си бил напълно надежден и тя знаела, че винаги може да разчита на теб, ако нещата се влошат. Пазя писмото. Ако искаш, ще ти го покажа.
— Това е било мило от нейна страна — каза Крис.
— О, тя беше сериозна, скъпи. Знам, че наистина го е вярвала.
Крис се просълзи. Той също знаеше, че Ленка е вярвала в него.
— Как се справяш без нея? — попита майка му.
— Честно казано, трудно.
— Е, не се притеснявай. Сигурна съм, че ще се оправиш. Знам, че няма да изложиш Ленка.
— Не, мамо, няма.
— Можеш ли да дойдеш да ни видиш следващия уикенд? Дядо ти ще се зарадва да те види.
Крис не бе сигурен за това. Като момче обожаваше стария своенравен герой от войната, но сега сякаш обитаваха различни светове. Дядо му се отнасяше с подозрение към международното банково дело — смяташе го подходяща професия за някой евреин или германец, а не за един добър полски католик, и Крис трудно понасяше все по-крайните политически възгледи на стареца. Можеше да мине и без среща с дядо си.
— Съжалявам, мамо, не мога. Разбираш, че сега тук има много работа.
— Добре, скъпи. Много съжалявам за Ленка.
Крис каза дочуване, затвори телефона и се замисли за майка си. Изтръпна, като си представи писмото й за него до Ленка. Но Ленка не бе изтръпнала. Тя беше разбрала загрижеността на една майка за сина й, както и гордостта й от него. Крис се усмихна. Въпреки много различните си стилове, Ленка и майка му вероятно щяха да се разбират много добре. Жалко, че така и не бяха успели да се срещнат.