Выбрать главу

Меган го погледна неодобрително.

— Той е мой приятел. Познавам го — продължи Крис. — И съм сигурен, че не я е убил.

Стигнаха до реката, пълноводна след неотдавнашните проливни дъждове. Валмата мъгла все още бяха надвиснали над полята към Грантчестър. Самотен премръзнал студент караше лодка, отблъсквайки се с прът от дъното.

— Какъв глупав начин да се кара лодка — отбеляза Меган. — Ти можеш ли да го правиш?

— Не и през март — отговори Крис и потрепери от студ.

Продължиха напред.

— Сега поне знаем какво е казала Ленка на Маркъс — отбеляза Меган.

— Да — съгласи се Крис. После изведнъж спря. — Чакай малко!

— Какво има?

— Не знаем какво е възнамерявала да каже на Маркъс. Изобщо не знаем.

— Какво искаш да кажеш?

— Добре — знаем, че в понеделник Маркъс е дошъл при Ленка. Също знаем, защото Дънкан ни каза, че тогава Ленка му е казала как Дънкан е блъснал Алекс в морето. Маркъс веднага отишъл да чака Дънкан пред работата му същия следобед.

— И?

— Но писмото, изпратено от Ленка на Маркъс, е написано два дни по-късно.

— Сигурен ли си?

— Да. Чакай, ще проверя. — Крис измъкна писмото от джоба на коженото си яке. — Да, ето го. Изпратено е в сряда на четиринайсети февруари.

— Но в това няма никакъв смисъл — каза Меган.

— Има. То означава, че е имало нещо друго, което Маркъс е имал право да узнае.

— Нещо друго ли?

— Да, друго.

— Но какво?

— Нямам представа.

Минаха по моста и тръгнаха към Бекс.

— Сетих се нещо — каза Меган. — Знаеш ли, че Алекс взимаше наркотици?

— Не — отговори Крис и смръщи вежди.

— Взимаше. И го хванали. На някакви тестове след изпитите открили следи от кокаин в пробата му.

— Тест за наркотици ли? О, да! Имаше някакъв медицински тест за американските курсисти след последния изпит. Значи тогава е било!

— Да. Ерик ми каза.

— Не знаех, че Алекс е вземал наркотици.

— Много хора го правят — каза Меган.

Крис изсумтя.

— Не разбирам нищо от наркотици. Четеш в пресата, че това се случва навсякъде около теб, но аз не съм се сблъсквал с това. Въпреки че веднъж хванах Иън. — Той си спомни как Тамара влезе в спалнята на Иън и смущението му, сетне се сети и за собственото си притеснение, когато и Тамара взе наркотик. — Иън имаше голям късмет, че не го тестуваха.

— Може би Ленка е знаела за това — предположи Меган. — Може би е искала да каже на Маркъс точно това.

— Но защо? Не ми се вярва това да е нещото, което Маркъс имал „право да знае“.

Меган поклати глава.

— Сигурно не. Но това е още една причина да го потърсим. Чувал ли си се пак с него?

— Той е уплашен — каза Крис. — Не иска да ми даде адреса си. Не иска да го открия.

Меган го погледна и каза:

— Това е доста странно.

И Крис за пръв път се запита дали Маркъс наистина няма основание да се страхува. И ако да, дали самият той не трябва също да е уплашен.

Продължиха да се разхождат край реката, докато не се спусна мракът. В тъмното стигнаха до една кръчма — „Форт свети Джордж“, самотно заведение до речния бряг, и вечеряха на светлината на огъня в камината.

После той я изпрати и тя го покани да пият кафе. В стаята й беше топло и уютно, а навън нощта бе студена и влажна. Разговаряха до късно и Крис не искаше вечерта да свършва. Меган също.

И той остана при нея.

9.

Крис се опита да намести лакътя си на облегалката на креслото, но едрият мъж до него — четеше компютърно списание — не се трогна от това. От другата страна на Крис едно дребно слабо момче трескаво играеше на карти с брат си. Крис не успяваше да вникне в монографията върху макроикономическото регулиране на балтийските страни, която лежеше в скута му. Наруга се за опитите си да чете икономика по време на пътуване. Ленка отказваше да го прави и дори се ядосваше от опитите на Крис да пътува по този начин. Но след като „Карпейтиън“ беше в такова бедствено положение, той изпитваше вина заради скъпия си билет в бизнес класата. Глупаво. Хиляда лири тук или там нямаха никакво значение за оцеляването на „Карпейтиън“. Така и така му се бе наложило да купи скъп отворен билет. Пътуването до Хартфорд за срещата с Руди Мос щеше да е лесно, но не се знаеше колко време ще му отнеме откриването на Маркъс Луброн или научаването на нещо повече за наркотичния проблем на Алекс.