Крис се отказа от балтийските страни, облегна се назад, затвори очи и се замисли за Меган. Бяха прекарали страхотен ден и страхотна нощ. Помнеше уханието й, меката й кожа, косата й до лицето си. Тя събуди в него нещо, което не бе преживявал от дълго време. От дните с Тамара. Не, беше различно от начина, по който се бе чувствал с Тамара. Бе нещо ново и много по-хубаво. Имаше още толкова неща, които искаше да узнае за нея, макар вече да знаеше, че я познава много добре. Да е с нея изглеждаше съвсем естествено. Той се надяваше да я вижда много по-често; не — бе решен да я вижда по-често.
Помисли за нея и Ерик и за момент се запита дали може да се сравнява с него. Но само за момент. Съперничеството с Ерик беше безсмислено — Ерик винаги побеждаваше във всичко и най-добре беше да приеме това като факт. Намръщи се заради единствената си глупава забележка през нощта. По някое време в малките часове, когато се любиха за втори път, той спомена Ерик. Тя се стегна и после го попита дали никой не му е казвал да не обсъжда стари любовници с нови. Той помисли за Дънкан и Пипа и се почувства като идиот. Простъпката му скоро бе забравена, но стана ясно, че темата Ерик е табу за Меган.
Крис се усмихна при мисълта, че ще я види отново. После момчето отдясно го сръга в ребрата с острия си лакът.
Арогантността на Руди Мос беше вече зряла. Преди той бе наперен или подлизурко, в зависимост от компанията. Изминалите десет години му бяха придали определен авторитет. Неговата закръгленост бе трансформирана в преждевременна тлъстина на човек на средна възраст. Използваше ефектно дългия си нос, като държеше глава под нужния ъгъл, за да може да гледа надолу към събеседника си. Беше експерт и в многозначителното мълчание — пауза, която даваше да се разбере, че само той знае правилния отговор и се колебае дали да го разгласи. Крис не можеше да го понася.
Но се налагаше да седи срещу него и да се моли — процес, който му се струваше много труден и на който Руди, изглежда, се наслаждаваше неимоверно.
Срещата започна обещаващо.
— Миналата седмица ми се обади Ерик Асл — започна Руди. — Каза доста похвални неща за теб.
— Радвам се — отвърна Крис.
— Да. Той се е справил добре — каза Руди. — Видя ли онази статия в „Бизнес уик“ преди два месеца? „Бизнесмените на двайсет и първи век.“
— Не, не съм.
— Изглежда, Ерик е голяма звезда в „Сливания и придобивания“.
— Така е.
— Жалко, че не можа да се справи толкова добре като мен на програмата — заяви усмихнат Руди.
Крис помнеше, че накрая Ерик бе успял да победи Руди за първото място, но се въздържа от коментар. Огледа офиса на Руди. Имаше хубав изглед към други високи сгради, приютили застрахователни компании. „Обединен живот на ветераните“ бе уважавана институция и Руди явно имаше принос за това. Но трудно можеше да се нарече „бизнесмен на двайсет и първи век“. Крис се усмихна.
Грешка. Руди го забеляза и се намръщи. Вероятно съзнаваше прекалено добре, че не е осъществил амбициите си от програмата за обучение.
— Впечатлен съм от думите на Ерик, но трябва сам да взема решение. Казах ти за резервите, които имам сега, след загубата на Ленка. Защо да оставя инвестициите си при вас?
Крис се впусна в обяснения за възможностите в Централна Европа, за бързото интегриране на страните там в европейската икономика и как трудностите по този път предлагат възможности за фонда да си пробие път до по-висока печалба. Фокусира се върху намерението си да наеме експерт по високолихвени облигации, който да замести Ленка. Дори убеди себе си. Виж, за Руди не знаеше.
— Какво мислиш за Латвия? — попита Руди. — Смяташ ли, че ще влезе във втората вълна кандидати за Европейския съюз?
За Руди беше типично да зададе технически въпрос като гръм от ясно небе, макар вероятно да си ги намисляше предварително. Но Крис познаваше занаята си и добави от прочетеното в самолета, така че даде убедителен отговор.
Това, изглежда, задоволи Руди.
— Имаш ли актуална оценка на фонда? — попита той.
Това беше моментът, от който Крис се опасяваше, но който не можеше да избегне. Връчи на Руди февруарската преоценка и той я прегледа.
— Но тук пише, че цената е сто двайсет и четири евро. Не беше ли сто трийсет и осем миналия месец? Какво се е случило?