— Не.
— Именно. Никой не го е виждал. А той се обажда по клетъчния си телефон на всеки няколко минути за хороскопа си. Прави го, за да мисля, че води важни разговори.
— И после от линията с хороскопа му звънят обратно?
— Е, не знам. Ерик ги разбира тези неща. Той, изглежда, знае всичко за телефоните.
Крис се разсмя. Меган беше права — Каси бе приятна. А също и привлекателна.
— Той казва, че прекарва много време извън страната — отбеляза Крис.
— Не ми се говори за това. — Каси завъртя очи. — Но мисля, че искрено полага усилия да се връща тук винаги, когато може. Налейте си още вино, ако искате.
След двайсетина минути Ерик се присъедини към тях и заедно пренесоха вечерята до трапезарията. Масата, столовете и приборите бяха модерна супердизайнерска изработка, сякаш изобщо не бяха предназначени за употреба на истинска вечеря. Една картина на стената привлече вниманието на Крис — беше картината на рафинерията в пустинята на Саудитска Арабия, която помнеше толкова добре.
— Познах я! — възкликна той.
— Да — потвърди Ерик. — Мисля, че това е най-добрата работа на Алекс. Майка му ми я даде.
— Радвам се, че си я задържал.
Седнаха на масата. Едната стена беше изцяло от стъкло и позволяваше страхотен изглед към залива и мигащите светлини в далечината.
— Това Ойстър Бей ли е? — попита Крис.
— Да — отговори Ерик.
— Родителите ти още ли живеят тук?
— Вече не. Преди пет години баща ми избяга в Калифорния с някаква ужасна жена, по-млада от него с двайсет години. Майка ми така се засрами, че и тя се изсели.
— Съжалявам — каза Крис.
Ерик въздъхна.
— В днешно време тези неща се случват. Но наистина беше голям шок. Татко не изглеждаше такъв тип мъж.
Крис реши да смени темата.
— Това изглежда много вкусно — отбеляза той и си взе от екзотичната салата, приготвена от Каси. И наистина беше. Такова бе и основното ястие — пържоли от риба тон в сос от ананас, а за десерт имаше крем карамел. Вечерта мина много приятно. Накрая Каси обяви, че отива да си ляга.
— Ще пиеш ли един коняк, Крис? — попита Ерик.
— Нека ти помогна първо за чиниите — отговори Крис.
— О, не се тревожи за това — каза Ерик. — Хуанита ще се оправи с тях сутринта.
Крис си помисли колко приятно щеше да е никога да не се занимава с миене на чинии след вечерни събирания, след това последва Ерик в голяма всекидневна с много малко мебели и десетки квадратни метри свободно пространство. В голяма отворена камина проблясваха въглени. Всичко изглеждаше прекрасно, но Крис подозираше, че Уилсън прекарва много малко време тук. Ерик наля две брендита от една шлифована гарафа.
— Благодаря ти за добрата дума пред Руди Мос.
— Няма защо. Как мина?
— Загуба на време — отвърна Крис. — Трябваше да опитам и мислех, че ще мога да го убедя, но той беше неумолим. Предполагам, че просто искаше да демонстрира силата си пред мен. Сигурно изпитва някакво удоволствие от това. Гаден дребосък.
Ерик се усмихна.
— Жалко, че някой толкова умен може да бъде такъв идиот.
— Сега фондът изпадна в истинска беда. Ще трябва да продам някои облигации, за да набавя пари, с които да платя на Руди, а моментът на пазара е неподходящ. „Блумфийлд Уайс“ не иска да ми даде добра цена за онази глупава позиция на „Юрика телеком“, на която ни насади Иън Даруент. А сега и още един инвеститор иска да излезе от фонда. Не знам какво да правя.
— Ти ще прецениш — каза Ерик.
— Ще ми се да имах твоята увереност. Не искам да разочаровам Ленка.
— Не го приемай толкова лично. Тя щеше да разбере.
Не, нямаше, помисли Крис. Щеше да се бори със зъби и нокти за спасяването на „Карпейтиън“. Така трябваше да постъпи и той.
— Откри ли вече Маркъс Луброн? — попита Ерик.
— Не още. Това е утрешната ми задача. След като се видя с Джордж Калхун.
— О, да. За какъв дявол искаш да се срещнеш с него? Той наистина е лош спомен, който бих предпочел да оставя в миналото.
Крис разказа на Ерик всичко за разговора си с Аби Холис. Ерик слушаше внимателно. Когато свърши, Крис го попита за наркоманния проблем на Алекс.
— Знаех, че понякога взема наркотици — отговори Ерик. — Но това не беше нещо сериозно и не представляваше проблем за него. Не разговаряхме много по въпроса.