Крис се върна в хотела. Беше потиснат. Жижка наистина не бе казал, че все още държи да изтегли парите си. Но не бе споменал и че ще си промени решението. Крис се обади на Оли у тях. В Англия беше почти полунощ, но Оли не се разсърди. Пазарът се беше сринал още повече; цените бяха паднали. Нямаше някакво вълшебно предложение за облигациите на „Юрика телеком“. Но Оли беше ентусиазиран. Смяташе, че последните новини за словашката икономика са окуражаващи и че инвеститорите все още не са реагирали на тях. Първата реакция на Крис бе да му нареди да изчака завръщането му. Но Оли наистина бе убедителен и сега, без Ленка, Крис трябваше да започне в най-скоро време да му се доверява. Защо не сега? И каза на Оли да купи словашки облигации на сутринта. Оли не попита за „Мелвил“, така че Крис не му каза нищо по въпроса.
Затвори телефона и огледа стерилната си хотелска стая. Нямаше да понесе да се измъчва цяла вечер в нея и затова свали костюма, преоблече се в други дрехи и излезе. Беше гладен. Запъти се към Ийст Сайд, към старите места. Намери едно заведение на Седемдесет и първа улица и Второ авеню, което той, Дънкан и Иън посещаваха често, и прекара един приятен час, като изпи две бири и погълна обемист бургер със сирене. Мислеше си за добрите времена на онова лято в Ню Йорк преди десет години.
Щеше му се да бе познавал по-добре Меган тогава. Сега, от дистанцията на годините, знаеше, че цялото прекарано време с Тамара е било пълна загуба. Разбира се, това никога не можеше да се случи — той никога нямаше да успее да я отнеме от Ерик. Но мисълта бе приятна. Скоро щеше да я види пак. Тази мисъл също бе приятна.
Тръгна бавно към хотела. През март в Ню Йорк беше студено, започна и да вали. Температурата сигурно бе малко над нулата и студените тежки капки шибаха лицето му. Беше добре, че тогава го изпратиха на втората годишна програма — ако беше преживял пет месеца в мрака, студа и дъжда, сигурно нямаше да прекара толкова добре. Сега бе трудно да си представи жестоката жега и влага в Ню Йорк през онова лято. Дъждът се засили. Той гледаше надолу към тротоара и ускори крачка, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на палтото. Единственото му желание бе да се прибере в топлия хотел.
Внезапно силен удар в гърба го запрати към един вход и той се стовари върху някаква метална врата. Опита да се обърне и усети до бузата си студена стомана. Опита се да обърне глава, за да види нападателя си, но ножът се вряза в бузата му. Успя да зърне черен шал, мустаци, тъмни очила, вълнена шапка и дълга тъмна коса под нея. Мъжът беше по-нисък от него, но бе силен и решителен.
— Не мърдай — изсъска дрезгав глас. — И слушай.
Бузата на Крис пареше. Той почувства как кръвта се стича към челюстта му. Остана неподвижен.
— Ще ти го кажа само веднъж — прошепна гласът с добра имитация на Марлон Брандо. — Няма да задаваш повече никакви въпроси. Ще се качиш на следващия самолет за вкъщи. Ще забравиш всичко за Ленка. Разбра ли?
— Да — успя да каже Крис.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Окей. Аз ще те наблюдавам. — След това ножът се отдръпна, мъжът го удари в ребрата и Крис се преви на две. Успя да си поеме дъх, изправи се и видя бягаща фигура. Огледа се. Забеляза една жена, която бе наблюдавала с отворена уста цялата сцена от другата страна на улицата. Тя хукна и изчезна в противоположната посока. Други свидетели нямаше.
Крис пипна бузата си. Беше цялата в кръв. Той затича към хотела.
Портиерът бързо намери пакет за първа помощ и предложи да повика полицията, но Крис каза, че няма смисъл, тъй като не е ранен зле и нищо не му липсва. Взе пакета и се качи в стаята си. Дишаше тежко и трепереше.
Тръгна направо към банята, като притискаше носната си кърпа до бузата.
Погледна огледалото и замръзна. На него с кръв бе написано: „Аз убих Ленка“.
Запрепъва се към спалнята, отпусна се тежко на леглото и покри лице с ръце. Сега трепереше целият. Кой беше този човек? Къде се намираше? Да не би пък да беше в стаята?
Скочи и провери зад завесите, в гардероба и в банята зад завесата на душа. Разбира се, нямаше никого. Седна отново на леглото и опита да се стегне. След пет минути, когато спря да трепери, повика управителя на хотела.
Управителят пристигна, последван бързо от двама униформени полицаи. Бяха едри мъже и изглеждаха едновременно заплашителни и успокояващи. Водеха си бележки. Интересът им нарасна значително, когато чуха, че Ленка е жертва на убийство, а след това спадна при информацията, че престъплението се е случило в Чешката република, която Крис трябваше да произнесе по букви. Попитаха го дали мъжът, убил Ленка, е същият, който го е нападнал тази вечер.