Офисът на доктор Марша Хорват се намираше в пететажна сграда в тиха пресечка. Крис изскочи от таксито, даде на шофьора голям бакшиш и бързо огледа празната улица, преди да се шмугне в сградата. Беше девет без десет и доктор Хорват го очакваше.
Тя бе на около петдесет години, с къса прошарена коса и авторитетен вид. Офисът й бе истински — не стая за консултации. Нямаше кожена кушетка, нито растения в саксии. Картотеки, таблици по стените, компютър и скъпо, но работно бюро. Приличаше повече на работното място на някой управленски консултант, отколкото на психолог.
Тя не разполагаше с много време и му даде да го разбере.
— Как мога да ви помогна, господин, ъ-ъ…?
— Шчипьорски. Бих искал да поговоря с вас за „Блумфийлд Уайс“.
— Разбирам. „Блумфийлд Уайс“ бяха мои клиенти. Въпреки че отношенията ни се прекратиха преди много години, моето задължение за конфиденциалност все още е в сила.
— Разбирам — каза Крис. — Тогава може би ще е добре аз да говоря, а вие след това да решите какво можете да ми кажете.
— Продължавайте.
— „Блумфийлд Уайс“ ме наеха като дипломиран курсист преди десет години. Бях подложен на психометрични тестове като част от процеса за набиране на персонал. Така и не научих резултатите и честно казано съм забравил всичко за тези тестове. Но разбирам, че фирмата ги е използвала, за да подбере, така да се каже, агресивни индивиди.
— Това е вярно.
— И вие сте били един от психолозите, които са правели тестовете?
— Това също е вярно.
— Какво мислите за техния подход?
Доктор Хорват най-после се усмихна и част от предпазливостта й я напусна.
— Отначало бях заинтригувана. Струваше ми се, че винаги има известно лицемерие в начина, по който компаниите твърдят, че търсят у служителите си всички благородни добродетели. Една от силните страни на психометричното тестуване е, че то не показва непременно хората като добри или лоши. Там не минаваш и не се проваляш. Различните хора имат различни силни и слаби страни, което означава, че са повече или по-малко подходящи за различни роли. „Блумфийлд Уайс“ съзнаваше, че много от успяващите хора в тяхната организация имат черти, на които ние психолозите гледаме с лошо око.
— Като например?
— Ако сте работили там, съм сигурна, че сте ги видели. Агресия. Желание да се победи на всяка цена. Способност да се лъже и мами. Способност да се манипулират други хора. Определено безразсъдство. Дори склонност към насилие.
— Насилие?
— Много дилъри са агресивни хора, не мислите ли?
— Някои от тях — каза Крис.
— Цивилизованото общество сублимира тенденцията към насилие по различни начини. Най-очевидният е занимание със спорт или наблюдаването му. Но търговията на финансовите пазари, изглежда, е друг такъв начин. Не ми казвайте, че не сте забелязали грубия език, перченето, желанието да се доминира в брокерската зала?
— Забелязал съм го — призна Крис.
— Добре, ние търсехме такива неща.
— И какво не беше наред?
— Страхувам се, че не мога да кажа.
Доктор Хорват го гледаше безизразно.
— Разбрах, че като един от психолозите, отговорни за тестуването, вие сте изразили загриженост за някои от курсистите. Опасявали сте се, че те могат да се окажат опасни. Предупрежденията ви са били игнорирани и кандидатите са били наети въпреки тях. Един от тези хора, Стив Мацли, впоследствие е бил осъден за изнасилване. Интересува ме дали там е имало и други, които са ви разтревожили.
— Може и да е имало — каза доктор Хорват. — Дори да е така, аз не бих могла да ги обсъждам с вас. И не съм сигурна какъв е вашият интерес в цялата тази работа. Не работите вече за „Блумфийлд Уайс“, нали?
— Не, напуснах преди три години. Но бях свидетел на смъртта на един от курсистите в моята програма. Алекс Луброн. Той падна от една яхта и се удави. Знаете ли за това?
— Да — отговори доктор Хорват. — Обстоятелствата не бяха ли подозрителни?
Крис трябваше да внимава. Доктор Хорват не бе задължена да запази разговора им в тайна и затова той трябваше да внимава да не каже нещо, което можеше да бъде използвано срещу него, срещу Дънкан или който и да било от тях по-късно.
— Навремето смятах, че обстоятелствата са ясни — отвърна той. — Но сега не съм толкова сигурен. Една от другите курсисти на лодката — Ленка Немечкова — беше убита в Прага преди две седмици. — При тези думи веждите на доктор Хорват подскочиха. — Вярвам, че може да има някаква връзка със случилото се на яхтата.