— Той я нарисува. Спечели с нея награда в колежа. Бе започнал да продава някои от работите си, а после се отказа от всичко това, за да отиде на Уолстрийт. Добра е, нали?
Крис кимна и се изненада от нахлулите в очите му сълзи пред тази осезаема следа от Алекс. Премигна и погледна Маркъс право в очите.
— Ти прости ли му някога?
— Какво искаш да кажеш?
— Съжалявам. Не трябваше да го казвам. — Но Крис можеше да съди по подозрителния поглед на Маркъс, че е отгатнал правилно.
— Прав си. Не му простих. Бях с две години по-голям. Тогава, в края на осемдесетте, всички искаха само да получат хубава работа и да печелят пари. Повръщаше ми се от това. Аз исках да пътувам. Да видя света. Да остана със себе си. Да се развия като съзидателно човешко същество. Алекс бе малкото ми братче и мислеше по същия начин.
Крис усети, че в Маркъс се е насъбрало силно желание да говори за брат си и сега, когато имаше възможността да го освободи, то преодоляваше недоверието му. Опита се да го окуражи.
— Ами майка ви?
— Тя не разбираше тези неща. След смъртта на татко мислеше единствено как двамата с брат ми да получим добра работа. Нищо вълнуващо, просто нещо, което да ни гарантира заплата през целия ни останал живот. А когато напуснах колежа, стана по-лошо. Разбираш ли, дори не кандидатствах за някаква работа; просто обикалях Карибско море като матрос на яхтите. Мама не можеше да понася това. Затова се откъснах напълно. Заминах за Европа. За Австралия. Във Филипините.
— И загуби връзка с Алекс?
— Отначало не. Понякога се връщах и прекарвах известно време с тях двамата. Но това беше неприятен период, особено за майка ми. Помня, че се върнах у дома за една Коледа и тя каза, че има капсулиран рак на гърдата. Разбира се, това ме потресе, но после се оказа, че тя го е превъзмогнала. Или поне така смяташе. След това Алекс започна работа в „Блумфийлд Уайс“, аз си помислих „да вървят по дяволите“ и заминах за почти цяла година.
Той въздъхна.
— Ракът се върна. И по-късно открих причината, поради която Алекс прие тази работа.
— Каква беше тя?
Маркъс дишаше тежко. Крис забеляза, че Анджи го гледа загрижено.
— Мама нямаше свястна здравна застраховка. След смъртта на Алекс открих, че е взел големи заеми. Намерих и медицинските сметки на мама. Бяха огромни.
— Алекс прекарваше много време с нея — каза Крис. — Даже получи няколко предупреждения заради това. Грижеше се за нея.
— Да. Благодарен съм му. Въпреки че понякога това много ме ядосва. Сърдя се и на двамата, че не ми казаха какво става. Разбира се, съзнавам, че всъщност се сърдя на себе си. Бях глупав и егоистичен. — Маркъс поклати глава. — Разбираш ли, научих чак два месеца след смъртта на мама. Непрекъснато й се обаждах, никой не отговаряше и тогава позвъних на леля ми и научих за случилото се с двамата. Пропуснах погребенията и всичко останало.
— Върнах се веднага вкъщи — продължи той вече малко по-спокойно. — Подредих всичките им вещи, разчистих ги и се преместих във Върмонт. — Той огледа малката хижа. — Тук ми харесва. Тихо е. Тук понякога мога да почувствам спокойствие. И най-после започвам да правя малко пари от мебелите. Но Алекс ми липсва. Мама също понякога, но най-вече Алекс. — Той въздъхна дълбоко. — И вярвай ми, ако открия, че този някой, един от приятелите ти, го е убил умишлено, ще, ще…
Крис го гледаше безмълвно. Не искаше да узнае какво щеше да направи Маркъс. Но той все пак му каза.
— Ще го убия.
13.
Крис не беше подготвен за това, което го очакваше в офиса. Отиде там направо от летището след отвратителна безсънна нощ. Германският фондов пазар се бе разклатил предишната нощ и сега се намираше в пълно отстъпление. Имаше съмнения за силата на германското икономическо оживление, което означаваше силни съмнения за перспективите на Източна Европа, което пък означаваше, че повечето правителствени облигационни активи на „Карпейтиън“ са понижили стойността си. По ирония на съдбата цените на германските облигации, както и тези на други страни от еврозоната, всъщност се бяха покачили поради очакването за по-ниски лихвени нива. Това беше най-лошата възможна комбинация за позициите на Крис. И разбира се, „Блумфийлд Уайс“ бе използвал възможността да понижи облигациите на „Юрика Телеком“ с още пет пункта.
Оли беше отчаян. Купените от него словашки облигации бяха спаднали заедно с цените на останалите ценни книжа и той се обвиняваше за германските икономически проблеми. Крис се опита да го окуражи. Даваше си сметка, че е длъжен да го направи, но бе трудно. Знаеше, че след месец или два обстановката ще се промени, но не разполагаше с това време. Руди Мос щеше да поиска парите си след две седмици и тогава Крис или трябваше да продаде облигациите на „Юрика телеком“ с голяма загуба, или да посегне на силните си позиции от държавни облигации в най-неподходящия момент. И в двата случая работата на „Карпейтиън“ щеше да бъде сериозно възпрепятствана и може би прекратена завинаги.