Ерик въздъхна, но реши да не спори. Тери щеше да направи нещо. Но в момента го нямаше.
Той се върна към юридическите документи на коленете си. Стъмваше се и буквите на гъстия шрифт започнаха да се сливат. Той разтри очи и запали лампата в купето. Можеше да работи много и обичаше да работи, но се получаваше така, че работеше непрекъснато. А се тревожеше и за онази, другата работа.
Клетъчният му телефон позвъни. Ерик въздъхна. Проклетият телефон никога не спираше.
— Ерик Асл.
— Ерик, обажда се Иън.
Ерик остави документите на седалката. Иън явно бе разтревожен.
— Какво има?
— Крис иска да се срещнем.
— И?
— Каза, че открил нещо в Америка, за което иска да разговаряме.
Пулсът на Ерик се ускори.
— Каза ли какво?
— Не. Ти срещна ли се там с него? Каза ли ти, че е открил нещо?
— Видяхме се — отговори Ерик. — Не беше открил нищо особено. Знае за Алекс и наркотиците. Но когато го видях, не беше направил връзка със случилото се с Алекс, да не говорим за Ленка.
— Разговарял ли е с Маркъс Луброн?
— Не знам. Имаше такова намерение. Но се надявах, че може да промени решението си.
— Може би е говорил с Маркъс. — Иън говореше развълнувано. — Може би Маркъс му е разказал всичко.
— Успокой се, Иън — каза Ерик. — Не знаем какво е казала Ленка на Маркъс. Даже не знаем дали Крис се е срещнал с Маркъс. И ако го е направил, ние не знаем какво е казал Маркъс. — Той спря, за да помисли. Можеше да чуе учестеното дишане на Иън. — Кога ти се обади Крис?
— Преди няколко часа.
— И кога трябва да се срещнете?
— Утре по обяд.
— Мисля, че ще е най-добре, ако не отидеш.
— Но ако не отида, той ще ме намери.
— Тогава защо не заминеш някъде?
— Да замина?
— Да. Отиди в чужбина. Във Франкфурт. В Париж. Просто замини някъде. Кажи му, че ще се видите, когато се върнеш. Така ще спечелим малко време.
— Но утре е събота!
Ерик затвори очи. Боже, как хленчеше този човек!
— Иън. Истинските мъже работят и в събота. Просто му кажи това, което ти казах.
— Ти какво ще направиш?
— Не знам — отговори Ерик. — Но ще измисля нещо.
— Ерик, не прави нищо прибързано.
— Казах, че ще измисля нещо. Знаеш ли какво? Замини за Париж. Обади ми се, когато пристигнеш. Най-добре да се срещнем там. — Той замълча за няколко секунди, за да обмисли нещата. — Ще закусваме заедно в хотел „Джордж Пети“ в неделя. — После натисна червения бутон на телефона си и Иън вече го нямаше.
Ерик гледаше тълпата и колите и мислеше. Въпреки внимателно култивираната си британска арогантност Иън беше слаб. А Крис бе непоколебим. Ерик трябваше да действа. Отново.
Натисна един номер в паметта на телефона си. Свързването отне няколко секунди. Гледаше дебелия врат на шофьора. Той беше глупав, но Ерик не искаше да рискува. Може би вече бе казал повече неща, отколкото трябваше, в разговора си с Иън. Този път щеше да е по-внимателен.
Отзоваха се на обаждането след първото позвъняване.
— Да.
— Тери?
— Да.
— Къде си?
— В Кеймбридж.
— Къде е нашият човек?
— С нашето момиче.
Дори да улови лека нотка на подигравка в гласа му, Ерик не й обърна внимание.
— Добре. Мисля, че не е разбрал посланието ни. Затова действай и направи това, което е необходимо. След това вземи самолет за Париж. Ще се видим там в неделя.
— Разбрано.
Още обаждания. До секретарката, за да резервира полет до Париж. До един от по-амбициозните вицепрезиденти, за да му съобщи, че вече работи върху сделката с „Неткоп“ и трябва незабавно да отиде до офиса на адвокатите. Човекът страшно се зарадва. Червена точка пред Сидни. После обаждане на самия Сидни Стол с обяснението, че Ерик е чул слух за сливане на големи европейски телекоми и трябва да замине незабавно. На Стол очевидно не му стана приятно, но не можа да възрази нищо. Конфликтът на интереси щеше да е твърде явен, ако накараше Ерик да остави тази възможност заради сделка, в която Стол имаше лични инвестиции. Ерик се намръщи, докато разговаряше с него. Никога не бе безопасно да се будалка Стол. Но нямаше друг избор.
Накрая се обади на Каси и за пореден път провали плана им за уикенда да излязат с яхта в морето. Каси го прие добре. Ерик се усмихна. Тя беше чудесна жена.