Подминал си й си казал: „Тези са още по-прости“
Хванал тогава пътя за село Малево. Като наближил селото, видял, че играели деца, Хитър Петър помислил:
„Сега по децата ще разбера — има ли живот в тяхното село, или няма.“ Попитал децата:
— Деца, много съм огладнял, Къде мога да найда нещо за ядене, ама за колкото го купя, да се нахраня хубавата, останалото да продам и да си взема същите пари, без да направя загуба?
Едно по-голямко дете отговорило:
— Чичо Петре, можеш да намериш такова нещо за хапване. Нашето село е голямо, има кланица Ще си купиш от кланицата едно пълно овче шкембе, ще изядеш вътрешното, а външното ще продадеш и ще си вземеш същите пари, които си платил за шкембето.
Хитър Петър сиказал: „И тука няма живот! Тука пък хората са много умни!“
Върнал се тогава в Конуш и до края на живота си прекарал там.
Затова и сега, който дойде да живее в Конуш, остава си в селото, не се мести на друго място!
ПЕТЪР И ГОРДАТА ХУБАВИЦА
Една хубавица се прочула из цялото царство, че задавала на хората трудни въпроси и никой не можел да й отговори.
Научил за това Хитър Петър, решил и той да отиде при тази жена.
Но докато стигне до нейния град, минал покрай една река. Видял там пясък, взел малко и го сложил в торбата си. Минал след това покрай един овчар, поискал малко сирене и овчарят му дал. Хитър Петър сложил и него в торбата си. Срещнал по-натам друг овчар и от него поискал малко сирене, прибрал и него в торбата си.
Като пристигнал при хубавицата, тя извадила от едно сандъче пясък и го попитала:
— Можеш ли да ми ушиеш от тоя пясък една рокля? Хитър Петър отговорил:
— Мога, ей сега ще я ушия! — Бръкнал в торбата си, извадил от неговия пясък и казал:
— Я докато скроя роклята, ти ми осучи конци от тоя пясък, та да ти ушия роклята.
Тя не могла да му направи конци, ядосала се и му викнала:
— Може ли от пясък да се направи конец?
— А може ли от пясък да се ушие рокля? — отговорил Хитър Петър. Подир малко хубавицата си Извадила бозките и го попитала:
— Можеш ли да познаеш — коя бозка е на мама и коя е на татка?
Хитър Петър извадил сиренето, що бил взел от двамата овчари, и я запитал:
— А ти можеш ли да познаеш — кое сирене е от бяла овца и кое е от черна овца?
Жената не могла да познае и да му отговори.
И тъй. Хитър Петър я надхитрил и по втория въпрос.
ЯЛ НЕ ЯЛ — ТРИ И ПОЛОВИНА!
Като минавал през едно село Хитър Петър се отбил на едно ханче да си похапне. Седнал на една пейка и до себе си сложил торбата си. На масата заедно с него имало и други пътници. Всеки поискал ядене, Хитър Петър също си поръчал нещо да яде. Като се нахранили, на масата останало доста ядене и плодове.
Разплатили се другите пътници. Хитър Петър и той си извадил кесията да си плати. Ханджията му казал:
— Ти трябва да платиш още три гроша и половина за торбата си, че ако не беше я оставил до себе си на пейката, друг щеше да седне на това място и да спечеля нещо от него. Хитър Петър се ядосал, но сетне размислил и казал:
— Добре, ето ти още три гроша и половина! Снел след това торбата от рамото си, разтворил я и казал:
— Яж сега и ти, торбйчке, аз платих и за тебе! — И започнал да събира в нея всичко, каквото било останало по масата.
Ханджията се разсърдил и се впуснал да вземе торбата, но другите пътници му казали:
— Не си прав, приятелю! Човекът има право, той си плати и за торбата!
Дигнал си Хитър Петър торбата и си заминал, а ханджията трябва още да го е яд. Нали хората са казали: „На такава глава — такъв бръснач!“
ЗАСЛУЖЕНА ОТПЛАТА
Отишел веднъж Хитър Петър при селския бръснар да се обръсне. Бръснарят, за да направи смях на селяните, му понаквасил малко брадата със студена вода, нагласил го срещу слънце и почнал да го бръсне без сапун с един изхабен бръснач. Докато му обръсне половината брада, сълзи му потекли от очите.
Хитър Петър помислил, че бръснарят е неопитен, и му казал:
— На ти рупчето, приятелю, да ти е халал, току ме остави даотида друг бръснар да ме дообръсне!
Бръснарят това и чакал. Той пуснал Хитър Петра недообръснат, та който го видел, се изпокъсвал от смях…
Разбрал Хитър Петър дяволията на бръснаря, но си казал: „Чакай, аз ще ти го върна тъпкано!“
Минали години, в селото забравили приключението с Хитър Петър.
Случило се веднъж по резитба, нямало кой да пореже лозето на бръснаря, та той повикал Хитър Петра да го пореже.
Хитър Петър се съгласил. Отива той на лозето, отрязва пръчките чак до чуканите, изхвърля ги на пътя и се връща в село.