Вечерта бръснарят го питал:
— Петре, поряза ли лозето хубаво?
— Много хубаво го порязох, втори път няма да има нужда да го режеш!
— Ами почисти ли го?
— Почистих го, не оставих нито пръчка!
— Ами плаче ли лозето? Хитър Петър отговорил:
— Плаче, зер, да го видиш, и ти ще заплачеш!
ХИТЪР ПЕТЪР БРЪСНАР
Случило се един съботен ден Хитър Петър да спре в един чужд град. В хана, дето отседнал, имало кафене. Като влязъл в него. Хитър Петър видял двайсетина празнодумци и сплетници, седят и си разправят разни приказки. По едно време заговорили за Хитър Петър. Казвали, че бил глупав, луд, смахнат, че хората се гаврели с него и само за смях го наричали Хитър Петър…
— Я оставете приказките — обадил се един скъперник. — Утре е неделя. Хайде да повикаме един бръсар, и за по-евтино да го спазарим общо да ни обръсне и докара за празника.
Хитър Петър, който дотогава мълчал, се обадил:
— Аз съм бръснар, няма защо да търсите друг, ще ви обръсна.
— Разгеле! Колко пари ще ни вземеш общо на глава?
— Хайде холан, лесна работа! Колкото искате, толкова ми дайте. Направил съм дватри гроша разноски на хана, като ги платите — стига ми толкова!
Повикали ханджията и скъперникът му казал:
— Разноските на този човек ще платим ние, от него нищо няма да дириш!
Хитър Петър им казал да отидат по стаите си, че той веднага ще идва да ги бръсне. А скъперникът се засмял презглава:
— Приятели, ударихме кьоравото! Наместо той нас да обръсне, ние него обръснахме! То излиза, дето го рекли хората: „Две глави за пара и една бадева!“ Няма да се падне на човек и по рупче!
Всички отишли по стаите си. Хитър Петър изпросил от ханджията един леген, един ибрик с топла вода и един сапун и започнал работата. Влязъл в първата стая, насапунисал хубаво човека и му казал да почака, че си бил забравил бръснача… И така — от стая в стая — насапунисал Хитър Петър всички и ги оставил да чакат. Сапунът бил много лют, та който си отворел очите, започвало да му щипе и той — ще не ще — трябвало да жуми и да чака бръснаря. Най-сетне Хитър Петър насапунисал и себе си, излязъл навън и взел да вика:
— Ей, хора, какво е това безобразие! Къде е този проклет бръснар, който ме остави насапунисан и отиде да си взема бръснача! Тичайте да го хванем!
Наизлезли всички от стаите си насапунисани, потекла по тях сапунявица, изцапали се навред. Разядосани, тичат нагоренадолу. Едни викат: „Тичайте, да го уловим този проклетник берберин!“; други викат за вода да се измият, трети охкат, че им се зачервили очите от лютивия сапун… Вдигнала се страшна олелия и смях. Цялата чаршия излязла да гледа и да им се смее…
А Хитър Петър се измил, излязъл си спокойно от хана…
Така той им заплатил за гаврите и подигравките.
ДА МУ ПРАВИ СМЕТКА
Отишел веднъж Хитър Петър в една бръснарница да се обръсне. На бръснаря не му рязал бръсначът, та Хитър Петър видял голям зорКато го пореже бръснарят и го заболи, той викал:
— Стой малко, стой, че боли!
А бръснарят, за да го залъгва, само току го питал:
— Имаш ли баща?
— Имам! — отговарял Хитър Петър.
— Имаш ли сестри?
— Имам!
Най-сетне го питал:
— А братя имаш ли?
— Имам двама братя! Ако остана жив и аз, ставаме трима! Прави му сметка!
ИЗЛЪГАНИТЕ ЛЪЖЦИ
Тръгнали в селото на Хитър Петър двама лъжци, лъжат — око им не мига! Единият лъже, другият маже. Единият казал:
— Като идехме откъм Влашко, гледаме, Дунавът пресъхнал! И що риба в него — ей така се мята, че няма капчица вода!
— Вярно е това, вярно е! — Потвърждава вторият. — Ето и аз си напълних дисагите с риба, но я изядох, та останаха само тези рибки.
И той почнал да показва рибките.
Сетне първият казва:
— Като пристигнахме в Балкана, гледаме едно високо дърво, израсло чак до небето! Ние с моя приятел се качихме нагоре, нагоре и хайде на небето! А там си приказвахме с дяда господа. Той ни каза, че ще ни пусне в рая, да видим праведниците, а в ада — да видим грешниците.
— Вярно е това, вярно е! — потвърждава вторият. — Ама той ни каза още, че не бива да ходим само така напразно, ами и да свършим някоя полезна работа. Да обиколим дунята и да посъберем за мъртъвците по някоя жълтица, та да им ги носим армаган. Ето петима вече дадоха жълтици да занесем на умрелите. — И той посочил няколко пендари.
Людете повярвали и почнали да носят армаган — кой жълтица, кой две, че всеки има умрял човек — и ги давали на лъжците. И като лъжели така, лъжците напълнили една вулия с пари и тръгнали да идат в друго село.