Научил за тези измамници Хитър Петър, излязъл вън от селото и се покачил на едно високо дърво. Щом ги забелязал, че наближават, почнал да вика:
— Не ща, не ща, не ща!
Чули го лъжците и го попитали:
— Какво не щеш бе, приятелю?
— Ами не ща да ставам царски зет! Селяните искат да ме женят за царската дъщеря, ама аз не искам! Затова съм се качил на това дърво и викам, та да ме чуе царят!
Лъжците се почудили:
— Бре че улав човек си бил и ти! Да не искаш да станеш царски зет!
— Е, па аз си имам жена, имам си и деца! Как ще се женя, като си имам жена и деца? Лъжците му рекли:
— Ами не може ли един от нас да стане царски зет? Ето ние и двоицата сме ергени.
Хитър Петър казал, че може, но трябва само единият, не може и двоицата. Тогава лъжците почнали да се препират и да се бият кой да стане царски зет. Хитър Петър им рекъл отгоре:
— Хайде, приятели, не се карайте, ами идете до оная могилка, спуснете се оттам и който дойде пръв, той ще стане царски зет.
И ония, уж лъжци, ама се полъгали. Оставили торбата с жълтиците и хукнали да идат при могилката. А Хитър Петър това и чакал. Слезнал от дървото, взел вулията с парите, върнал се в селото и раздал на селяните събраните от лъжците пари. Разправил им как ги надхитрил и им казал други път да знаят и се пазят от всякакви измамници.
ВСЕЗНАЙКО-НЕЗНАЙКО
Имало в селото на Хитър Петър един човек, който много приказвал и разправял, че много знае. Затова хората на подбив му викали Всезнайко.
Веднъж тоя Всезнайко отишел при Хитър Петър и му рекъл:
— Петре, ти си хитър, ама да знаеш, че аз ще те надприказвам!
Хитър Петър му рекъл:
— Е хубаво. Всезнайко, стига само да можеш! И Всезнайко започнал да приказва, ама говорел само глупости и щуротии. Слушал го Хитър Петър, слушал, най-сетне му омръзнало и почнал да си чопли носа. Като забелязал това Всезнайко му рекъл:
— Ама ти, Петре, хич не ме слушаш!
— Слушам те бе. Всезнайко — казал Хитър Петър, — как да не те слушам!
— Е. като ме слушаш, какво разбра от приказката ми досега?
Хитър Петър отговорил:
— Да ти кажа право, Всезнайко, като те слушам, приказката ти е бая нещо, ама като се размисля — все едно е нищо.
ХИТЪР ПЕТЪР ОСВОБОДЕН ОТ АНГАРИЯ
Три години Хитър Петър пасал през турско време около Одрин овците на султана. Дошло време да се върне в селото си. Пашата го видял и го запитал:
— Петре, като служи три години на султана, какво научи?
Хитър Петър отговорил:
— Много нещо научих!
— Е, кажи да видим какво си научил — казал му пашата. — Кажи, голяма ли е земята?
— Не е голяма, защото слънцето пъпли като буболечка и я обикаля за дванайсе часа!
— Ами далеко ли е небето?
— Не е далеко. Свети Илия като тряска с колата си, чак до земята се чува!
— Ами оня свят далеко ли е? — пак го попитал пашата.
— А, оня свят е много далеко! Баща ми и майка ми отдавна са заминали затам и още не съм получил от тях ни хабер, ни писмо!
— Аферим, Петре, много нещо си научил! Отсега нататък няма да те викам вече на ангария! — рекъл му пашата и го пуснал да си иде по живо, по здраво.
МОЖЕ ЛИ МАГАРЕТО ДА НЕ СИ ПОКАЖЕ МАГАРИЯТА?
На едно селско събрание, дето по-първите хора си приказвали за общински работи, попаднал и Хитър Петър.
Селският кехая, за да си направи смях с него, грабналкалпака му и го пухнал о земята. Хитър Петър си взел калпака, поотупал го от праха и го сложил на главата си. След туй се обърнал към селяните и рекъл:
— Искам да ви разкажа една старовремска приказка; Едно време имало много прочут цар. Името му било Соломон. Той бил много умен, всичко знаел и от всичко отбирал. Най-чудното било това, дето разбирал и от езика на животните. Един ден заповядал да преведат пред сарая му всичките животни, за да послуша какво си говорят. Наред с другите трябвало да мине и конят с рода си. Повикал той кобилата, катъра, магарето и им казал, че когато минават пред сарая, да вървят мирно и тихо, за да не посрамят рода си. Най-много съветвал магарето, защото познавал неговото вироглавство. Но тъкмо когато щели да минат пред Соломоновия сарай, то навирило опашка, опнало врат, заподскачало и надало такъв рев, че всичките животни се обърнали към него. „Че тъй ли ни беше думата бе, роднино?“ — запитал го сърдито конят, когато поотминали. „Аз — рекло магарето — на такова място като не си покажа магарията, защо нося това име?“
Като чул приказката, кехаята се засрамил и си отишел.
КАК ХИТЪР ПЕТЪР ЗАСРАМИЛ СВОЯ КУМЕЦ И КУМИЦАТА СИ