Веднъж Хитър Петър отишел на гости у кумеца си. Кумицата му била нечиста жена и той заварил такава мръсотия, не ти е работа! Поканили го на софрата. Седнал той, ама си мълчал, не обелвал зъб даже да каже някоя лоша дума. Но когато кумицата му поднесла да го гощава в неумити блюда, той се много погнусил и се почудил как да яде в такава мръсотия. Чудил се, чудил се, па накрая, нямало как, куснал си един път. Куснал, ама веднага му се повдигнало и почнал да повръща. Кумецът го запитал:
— Бре, куме Петре, какво стана?
А Хитър Петър, какво да измисли, рекъл:
— Нищо ми няма, кумец, ами ми замириса на сапун, че кумицата, като е мила блюдата, не ги е изплакнала добре. И кумицата, без да се усети, викнала:
— Какъв сапун сънуваш бре, куме! Аз дори и не съм мила блюдата, а ти сапун, та сапун!
Като чул тези думи, кумецът много се засрамил и ядосал. Па като дръпнал една неокастрена востегарка, спуснал се върху жена си:
— Така ли? Значи в немити блюда ти ще гощаваш кума, а? — И почнал да я налага здравата.
Като видял тая работа, Хитър Петър се измъкнал от софрата:
— Е, щом се биете, аз си отивам! И си отишел.
Минало що минало, кумецът и кумицата се одобрили и изкарали, че кумът им е крив за всичко. Кумицата рекла:
— Ще трябва да му отмъстим, мъжо, та да има да ни помни!
Мъжът й се съгласил и казал:
— Трябва, жено, че той ни скара, та дори и аз те бих с востегарката!
След някой и друг ден мъжът донесъл отрова. Жена му натопила в нея хляб и го хвърлила през дувара в кошарата на Хитър Петър. Двете овци, що имал той, яли и още до вечерта умрели. Хитър Петър ги заровил, купил други две овци и четири току-що обягнени ягнета и ги затворил в кошарата.
На сутринта кумицата и кумецът отърчали да разберат що е станало с овците. Като видели, че овците са живи и здрави, а край тях има и четири ягнета, много се учудили. Отишли при кума си и — ни лук яли, ни лук мирисали — го запитали:
— А бре, куме, как стана тъй, та овците ти обягниха, че и двете са близнили?
Хитър Петър отговорил:
— Снощи някой ми беше хвърлил в кошарата натопен хляб в някакъв цяр. Щом изядоха хляба, и двете овци се подуха и близниха по две ягнища!
Кумицата и кумецът един през друг извикали:
— Брей, такава ли е била работата!
Отърчали те у дома си, натопили хляб в същата отрова и дали на цялото си стадо, та да близнят всичките овци. Ама не се минало и час, и овците се натръшкали и измрели до една!
Кумецът и кумицата, като ги видели, хванали се за главата, ама колкото и да се бъхтали, нищо не могли да направят.
АЛЧНАТА КОЛИБАРКА
Веднъж Хитър Петър рекъл да се запопи и да проповядва само истината, както го пише в евангелието.
Случило се една сутрин рано, като четял в църквата, дошла една селянка от кошарите. В тъмното й се сторило, че не попът, а самси господ чете, та почнала да му се моли:
— Господи, да ни дадеш коне да си имаме; да ни дадеш да ни се роди много жито и просо; да ни дадеш овчици и козици; па да ни дадеш, господи, да си имаме много парици и да си даваме под лихва!
— Е, джанъм, ти го много прекали! — обадил се от олтара „господ“ (пък той бил Хитър Петър!). — Като искате парици, ще продадете нещо от стоката и ще се сдобиете и с парици!
ЗА ЛЪЖА — ЕДНА ЛИРА
Веднъж Хитър Петър взел в ръката си една турска пара — сребърна меджидия, — отишел в еврейската чаршия и взел да вика:
— Хей, хора, кой ми даде одеве тая меджидия? Като го слушали евреите, чудили се на ума му, но никой не смеел да се обади. Най-сетне един от тях намислил да се изхитри, та извикал:
— Аз, аз ти дадох тая меджидия! Дай си ми я! Хитър Петър това и търсел. Той го хваща за яката и му казва:
— На, вземи си меджидията, а си ми дай лирата, която ти оставих оня ден като залог срещу меджидията!
Бре бива, бре не бива, евреинът объркал пусулата, почнал да се тегли, но Хитър Петър го държал здраво и не му давал да шавне.
Най-сетне дошло спорът да се разреши в съда.
Отишли в съда и Хитър Петър доказал със свидетели, че евреинът сам си признал, дето му бил дал меджидията.
Тогава съдията присъдил — евреинът да даде една лира на Хитър Петър.
НЕКАНЕН ГОСТ
Един познат хитрец отишел на гости на Хитър Петър и започнал с него разговор, като се надявал да изкара някоя черпня.
Хитър Петър не го черпил нищо, а карал само на сух мухабет.
По едно време рекъл на гостенина:
— Ей, да имаше огън, щях да те почерпя едно кафе! Разговорът нещо не вървял. Мълчали двамата, мълчали, по едно време Хитър Петър пак се обадил:
— Да ти кажа право, ако не беше се свършило виното, щяхме тази вечер да си сръбнем, както му е редът.