— Петре, защо ти е единият вол рошав? Ти не си го глеДал добре!
Хитър Петър отговорил:
— Тоя вол не се е бръснал, че е умрял баща му. Затова ходи рошав.
КОЛКО СА ЗАВОИТЕ В ЦЕЛИЯ СВЯТ
Едни шегобийци срещнали Хитър Петър и като искали да се подиграят с него, рекли:
— Хайде, Петре, като си толкова хитър, можеш ли ни каза — колко завои има из целия свят? Хитър Петър отговорил на часа:
— От това по-лесно няма! Завоите са само два — ляв и десен!
Шегобийците останали с пръст в устата, че не могли и тоя път да надхитрят Хитър Петър.
ТЪНКА СМЕТКА
Хитър Петър го съдили. Кадията му казал:
— Осъждам те на двайсет и пет дена затвор!
— Мога ли, кади ефенди, да ги излежа през зимата? — попитал Хитър Петър.
— Защо пък искаш през зимата? — запитал го кадията.
— Защото тогава дните са по-къси — отговорил Хитър Петър.
ХИТЪР ПЕТЪР ОСЪДЕН НА СМЪРТ
Веднъж Хитър Петър нещо загазил, та го осъдили на смърт — да го бесят.
Като го завели на бесилото, рекли му:
— Петре, я ни кажи що искаш: на бесилото ли да идеш, на царския лъв ли да те дадем, или да те пуснем да се върнеш при жена си?
Хитър Петър помислил, помислил, па рекъл:
— По-харно е да ме обесите или да ме хвърлите на цар ския лъв, само при жена ми да не ме връщате!
— Защо бре, Петре — попитали палачите.
— Защо ли? Ако ме обесите или ме хвърлите на царския лъв, аз изведнъж ще си умра, ще ме изяде лъвът и това за това! Но ако ме върнете при жена ми, тя цял живот ще ме яде!
Палачите рекли:
— Е, щом е така, хайде върви при жена си! Нека това да ти е наказанието!
КАК ХИТЪР ПЕТЪР СЕ СПАСИЛ ОТ БЕСИЛОТО
Осъдили веднъж Хитър Петър на смърт и го повели към бесилото, ще го бесят. Попитали го какво му е сетното желание. Той казал, че иска печено ягне.
— Какво ти ягне през есента бре? — почудили се джелатите.
— Е, ще чакам тогава през пролетта. Кога дошла пролетта, той заискал не ягне, а мушмули.
Джелатите пак се почудили:
— Какви ти мушмули през пролетта бре, човече!
— Добре, ще чакам до есента, когато станат мушмулите.
А когато дошла есента, той не щял вече мушмули, ами поискал да се ожени за вдовицата на султана.
— Та султанът е още жив! — му викнали джелатите.
— Ще чакам, когато умре султанът, та тогава ще се оженя за вдовицата му…
Джелатите видели, че не могат да излязат наглава с него, та го пуснали по живо, по здраво…
НЕ СЕ БЪРКАЙ В ЧУЖДИ РАБОТИ
Хитър Петър харесал една къща, която се продавала, и искал да я купи.
Наблизо живеел един негов съселянин, който бил бърборко, завистлив и винаги се бъркал в чужди работи. Докато Хитър Петър разглеждал къщата, той се доближил и почнал да приказва, без да го пита някой:
— А! Хубава къща! Нова, чиста, добре измазана, широки стаи, голям сайвант, градината пълна с цветя…
— Абе то си е така — отговорил му Хитър Петър, ама има и една лоша работа…
— Каква? — запитал съседът.
— Ами тази, дето ти си съсед…
МОКЪР ОТ ДЪЖД СЕ НЕ БОИ
Веднъж Хитър Петър отишел в гората за дърва. Цял ден дъжд го квасил и той се върнал в селото вирвода. Затова гледал по-скоро да влезе вкъщи и се подсуши край огнището. Но до огъня намерил жена си, която се била тъй разположила, че обзела цялото огнище.
— Иих, Петре — казала му тя, — да знаеш, че днес от дъжда — да се не видял, макар! — от прага навън не можах да се покажа и да донеса вода. Ето и бобът не можа да се довари, като нямаше вода да му прелея. Я ти, тъкмо си намокрен, икакто е рекъл онзи, „Мокър от дъжд се не бои“ — грабни кобилицата и изтичай да донесеш завчас две ведрици вода!
Хитър Петър се ядосал, но не казал нищо-Взел ведриците, отишел и ги напълнил на чешмата с вода. Върнал се и както жена му се била припекла край огъня, излял ведриците върху нея. Тя станала като мокра мишка.
— Сега, жена, и ти можеш да идеш за вода, че си мокра, а мокрият, както е рекъл онзи, от дъжд се не бои! Хайде по-скоро, че подир ведриците да не заиграе и кобилицата!
Жена му грабва кобилицата с вецриците и тичешком отива на чешмата за вода.
КОГАТО ВИНОТО Е ТЪНКО
Дошел владиката в селото на Хитър Петър да освещава църквата.
След освещението сложили на мегдана голяма трапеза. Начело седял владиката. До него бил седнал Хитър Петър.
Яли, що яли, като дошло ред за виното, владиката сръбнал, опитал го, помислил малко, па рекъл на Хитър Петър: