— Петре, тая година винцето ми се вижда малко тънко.
— Тънко е, дядо владика, ама ние си го диплим одве, че и отри — отговорил Хитър Петър.
НАПРАВИЛ СИ УСТАТА
Хитър Петър замръкнал в полето, та се отбил при един овчар да пренощува.
На сутринта бил много гладен. Но как да си поиска от стопанина малко сирене и хляб? Срамувал се. На тръгване взел да бие кучето си.
— Защо биеш кучето, бай Петре? Какво ти е сторило? — запитал овчарят.
— Как да го не бия! Изяло ми е до троха хляба, що си бях сложил в торбата за по пътя — излъгал Хитър Петър.
— Остави го, холан, аз ще ти дам хляб! — рекъл овчарят.
— Абе аз знам, че ще ми дадеш и хляб, и сирене, ама го бия да го науча на ум и послушание, та друг път да не ми прави пакост! — рекъл Хитър Петър.
КАТО ВИЖДАШ, НЕ ПИТАЙ!
Веднъж Хитър Петър карал кола, натоварена със сено. Среща го по пътя един човек и го пита:
— Какво караш с колата, Петре?
— Дърва карам за огрев, че иде зима! — отговорил Хитър Петър.
— Какви дърва бре, Петре? Нали виждам, че това е сено?
Хитър Петър му отговорил:
— А като виждаш, защо питаш? Оня — хентапента — нищо не можал да отговори и си заминал по пътя засрамен.
КАК СЕ ВАДЯТ ЗЪБИ
Един селянин, като го боляло много зъб, запитал на шега Хитър Петра:
— Петре, като си толкова хитър, знаеш ли да вадиш зъби?
— Разбира се, че зная! Това е лесна работа. Седни тук — е на това столче.
Болният седнал на столчето, на което в средата имало една дупка. Хитър Петър подострил едно колче и го забил пред човека, усукал един як конец, завързал единия му край о колчето, а с другия край свързал здраво болния зъб. Отива тогава зад селянина и го бодва с една игла през дупката на столчето. Той подскочил от болка, а зъбът му отхвръкнал татък хе — няколко крачки надалеч.
— Брей — рекъл човекът, — ама че дълбок корен има този проклет зъб! Гаче се изтръгна с болка чак из отдирницата ми!
НЕ СТАВАЙ И ТИ ТРЕТИ…
Един ден Хитър Петър се разхождал из селото. Гледа той, пред една къща две кучета се давят и се хапят жестоко едно друго. Той се втурнал с тоягата си и ги разделил, но кучетата връхлетели върху него и малко останало да го разкъсат.
Стопанинът на къщата, като чул силния лай, взел едно дърво, излязъл навън, и като разбрал каква е работата, набил здравата Хитър Петър и му казал:
— На ти на тебе, да разбереш, диване с диване! Защо закачаш чуждите кучета?
— Ей, че добър акъл! — казал си Хитър Петър и си спомнил пословицата: „Дето двама се карат и бият, не ставай и ти трети, защото третият ще отнесе най-много бой!“ Както и да е, това ще ми служи за урок!
МНОЗИНА ПОМАГАЧИ
На Свети четирийсет мъченици Хитър Петър стегнал коня си да върви някъде на път. Извъртял коня и го нагласил до камъка пред портата си, прекръстил се и се помолил:
— Господи, и вие. Свети четирийсет мъченици, помогнете ми!
Турил крак на стремето и се дигнал от камъка да яхне коня, но тъй се засилил, че се преметнал през коня и паднал от другата му страна на земята, разкекерен като жаба.
— Видя ли, жено, как щях да се убия! — рекъл Хитър Петър.
Жена му била пред портата да го изпраща, та му рекла:
— Пада ти се! Не ти стигаше само господ да ти помага, ами викаш и Свети четирийсет мъченици! Ето, струпаха се наведнъж и те прекатуриха през коня!
ЕДИНИЯТ БЛИЗНАК
На един Петровден Хитър Петър влязъл в механата. Селяните, що били в кръчмата захванали Петра да ги черпи:
— Хайде, Пегре, черпи, днес ти е именният ден.
— Абе да черпя, ама не зная да не сгреша нещо.
— Че какво можеш да сгрешиш?
— Когато съм се родил — ние сме били двоица, близнаци демек, — едйния кръстили Петър, а другия Павел. Толкова сме си приличали, че мама, не могла да ни познава кой е Петър и кой е Павел, завързалана дясната ръка наединия червен конец. Но веднъж тя се разболяла, та викнала една бабичка да ни изкъпе. А бабата, без да знае, скъсала конеца. След няколко дена единият от нас се разболял и умрял. Ама като го нямалоконеца, не се знае кой е умрял — А дали Петър или Павел. Й затова мама не прави помен на умрелия и аз не черпя за живия…
ОТ ГУШАТА ДО УСТАТА … СЕ СЪБИРАЛО ПОВЕЧЕ
Един път Хитър Петър отишел на гости. Той се бил наял здравата и като почнали да го канят и приканят да яде, казвал:
— Хич не ме канете, че съм се наял, та ми е стигнало чак до гушата!