Тези нови анекдоти са ценни в няколко отношения. В едни от тях победител в прението излиза Хитър Петър, в други — Настрадин Ходжа. А понякога, премерили в спора умение и ловкост, двамата весели герои тръгват заедно по белия свят да лъжат, т.е. — да поучават с шегите си хората на ум и разум. Това интересно явление, несрещано във фолклора на други балкански народи, говори определено за признаването на Хитър Петър като равностоен противник на знаменития ориенталски мъдрец.
През Възраждането, когато се събуждат силите и самосъзнанието на българския народ за борба срещу национално, социално и духовно робство, образът на Хитър Петър добива голяма известност. Народът ни, сътворил безброй високо поетични песни, приказки, предания и легенди, създава несъмнено и немалко анекдоти за него. П.Р. Славейков, В. Чолаков, Д. В. Манчов записват народни умотворения за Хитър Петър, Д. Войников си служи с името му за псевдоним, Д. Паничков — за заглавие на хумористичен вестник. През 1873 г. Илия Р. Блъсков издава книгата си „Хитър Петър“, претърпяла по-късно няколко издания. Тя дава силен тласък за популяризиране името и анекдотите за българския комичен герой. Лишен поради исторически причини от възможността да обходи различни български краища и да събере повече оригинални творби за Хитър Петър, Блъсков е побългарил някои анекдоти за Настрадин Ходжа, привлекли вниманието му с интересното си съдържание. С този похват си служат по-късно и редица наши книжовници — Марин Влайков, Сава Попов, Йо Данаилов, както и немалко съставители на евтини книжки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
Получил името си в решителна за българския народ историческа епоха. Хитър Петър се развива главно с положителни качества, привнесени от народните разказвачи и прогресивните възрожденски писатели. Главният белег на създадените анекдоти си остава демократизмът и хуманизмът на героя, характерни негови черти — явните симпатии към отрудените и онеправданите, ненавистта към реакционното чорбаджийство и духовенство.
Разбира се, в духовния портрет на Хитър Петър попадат и множество отрицателни съставки. Неведнъж в различни популярни издания откриваме литературни влияния, несъобразени с национални, социални и битови черти в образа на героя. Покрай случаите, в които той е остроумен, съобразителен, прям и честен, има и такива, дето е глупав, прост, недосетлив. Подобни противоречия наблюдаваме впрочем и в образите на други национални комични герои — Езоп, Настрадин Ходжа, Тил Ойленшпигел и пр. Тези противоречия се обясняват с обстоятелството, че при изграждането на споменатите образи са вземали участие разказвачи от различни класови прослойки, с различни нравствено-етични възгледи.
Срещат се и анекдоти, в които Хитър Петър е рязко противопоставен на Настрадин Ходжа. Това са случаите, при които последният е сметнат за представител на всичко отрицателно и реакционно в Османската империя. Историческият Настрадин е роден наистина в Анадола. Но преминал отдавна с мъдрите си шеги националната граница, той става любимец на азърбайджанци, туркмени, узбеки и ред други още източни народи и племена, които също го смятат за свой национален герой. Защото векове наред са си служили с настрадиновските сатирични стрели срещу деспотични управници и тирани.
Появата на състезателни анекдоти за Хитър Петър и Настрадин Ходжа не е случайна. За да изправят нашия шегобиец срещу Настрадин Ходжа, българските разказвачи несъмнено са имали предвид значителните културни завоевания на народа ни, забравени от мнозина през вековното робство. Шовинизмът и евтиното патриотарство обаче не са характерни за българина. И тъкмо затова редицата положителни качества в Настрадиновия образ в най-многото случаи са правилно разбрани и оценени и героят е приет радушно сред нашия народ.
В книгата, която сега се предлага на младите читатели, е направен грижлив подбор. В нея са включени много нови записи. обнародвани през последните десетилетия. Настрадиновски теми са застъпени в отделни само анекдоти, и то в случаите, при които разказът за Настрадин Ходжа е претърпял на наша почва значителна преработка и звучи като оригинална фолклорна творба.