Хитър Петър подпрял комина с рамото си и извикал от стряхата:
— Ага, аз направих комина, донеси ми парите!!
— Е, като си го направил, майсторе, слез долу да ти длатя!
— Не, искам тука да ми донесеш парите, иначе ще съборя комина!
— Абе, какъв човек си ти! Слез долу, ще ти ги дам!
— Не долу, тука ще ми ги донесеш! Ако ли не, ей сега дще го блъсна!
— Ех, като ще го блъснеш, блъсни го! И това чудо не бях видял: на покрива на къщата да се плаща!
Тогава Хитър Петър се отместил и коминът рухнал.
— Така ти се пада! — рекъл Хитър Петър на турчина. — Да разбереш, че на голям майстор се плаща веднага!
ИЗГУБИЛ ДОВЕРИЕ
В селото на Хитър Петър дошел другоселец да си купува вол. Хитър Петър го водел от къща на къща да изберат млад и хубав вол.
Като вървели из улицата Хитър Петър рекъл на другоселеца:
— Байо, дай ми сто гроша назаем!
— Ами аз те не познавам! — рекъл му другоселецът.
— Та аз тъкмо затова искам от тебе — рекъл Хитър Петър, — че ония, които ме познават, не ми дават…
КОЛАТА В ЛОКВАТА
Един селянин натоварил колата си с жито, прекръстил се и потеглил за града на пазар. По пътя, за зла врага, колата му затънала до главините в една локва. Мъчил се селянинът и тъй и инак да я изтегли не може. Видял, че отсреща двама души лежат на сенка под една върба и отишъл да ги повика на помощ. Те били Хитър Петър и синътг му.
— Бай Петре — рекъл му селянинът — ще дойдете ли да помогнете?
— Да дойдем — отвърнал Хитър Петър, — ама щеплатиш ли двайсет гроша?
— За такава малка работа искат ли се двайсет гроша! — рекъл ядосано селянинът.
— Като е малка работата, свърши си я сам! Защо си дошел да ни викаш? — рекъл Хитър Петър и пак се изтегнал на сянка.
— Няма какво да се прави! — казал селянинът. — Елате да помогнете, ще дам двайсет гроша!
Изтеглили колата. Кога да си тръгнат, селянинът рекъл гневно на сина на Хитър Петър:
— Хайлязи! Цял ден се излежавате, а като ви повика човек да му свършите някоя работа, гледате да го оберете!
— Кой! Ние ли сме хайлязи? — отвърнал синът на Хитър Петър.
— Вие, ами аз ли!
— Ехей, чичо — отвърнал синът на Хитър Петър, — ние тука се трудим денонощно…
— Какво се трудите бе, хлапе?
— Какво ли? Денем се напъваме да вадим затъналите кола из локвата, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката да я наливаме, да не би да изсъхне…
ОТ МНОГО УМ
То се знае, че от много хитруване човек може да си изпати здравата.
Това се случило и с Хитър Петър.
Веднъж той видял, че много хора влизат накуп при пашата. Помислил, че те отиват там, за да изкяруват нещо, та се пъхнал между тях и влязъл.
Но тия хора били извършили някакво престъпление и трябвало да бъдат бити на голо.
Та ка всеки от тях минал по реда си.
Дошъл ред и на Хитър Петра.
— Ами ти, Петре, какво търсиш тука? — го запитал пашата.
— Каквото търсих, намерих! Бийте и не ме питайте! — отговорил Хитър Петър.
ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО
Хитър Петър и Разумни Радой не се били виждали отдавна. Веднъж най-сетне се срещнали на улицата.
— Е, как си, приятелю? — попитал Радой. — Какво правиш? Как поминаваш? Ожени ли се, или още ергенуваш?
— Абе, добре съм, приятелю — отговорил Хитър Петър. — Ожених се.
— Много ми е драго, че си се оженил! Ха нека ти е честито! Добре си направил!
— Казано откровено, не е съвсем много добре. Жената излезе много проклета.
— А, това е лошо.
— Не е съвсем лошо, защото ми донесе много пари.
— Виж, това е добро.
— И то не е съвсем добро. С парите купих овци, но те излязоха метиляви, та изпукаха всички до една.
— Ех, това е много лошо!
— И то не е съвсем лошо. Случи се, та поскъпнаха овчите кожи. Продадох ги и взех от тях повече пари, отколкото струваха овцете.
— Това е много добро, спечелил си.
— Не е съвсем добро. С парите купих хубава, голяма къща. Но веднъж къщата се запали и изгоря цялата!
— Е, вече това е най-лошото!
— И то не е съвсем лошо, че заедно с къщата изгоря и жената.
У ДОМА СЕ НЕ ПЕЕ
Хитър Петър и Разумни Радой били добри и работливи стопани, но се случило, та веднъж се понапили здравата. Развеселили се двамата приятели, хванали се под ръка, вървят по улиците и хента-пента и пеят ли, пеят.
Срещнал ги попът, поизгледал ги отстрани и им рекъл сърдито:
— Срамота е дядовото! Посръбнали сте, развеселили сте се, хайде, приберете се у вас и там пейте!