Дошло най-после време за вечерята. Хитър Петър казал на жена си да сложи софрата. Жена му наредила софрата и донесла първото ядене. Като го изяли, трябвало да донесе второто поред ястие, както Хитър Петър бил поръчал. Но жена му рекла, че не е наготвила второ ядене. Тогава той се престорил на разсърден, скарал й се и наредил да донесе третата манджа. Тя я донесла. След като я изяли, трябвало да донесе четвъртата. Жена му отговорила и за нея тъй, както и за втората — че не я била наготвила. Не наготвила и не донесла нито петата, нито шестата гозба. Хитър Петър ужким се ядосал много, че не наготвила всичките гозби, които той й бил поръчал, и с непослушанието си го посрамила пред тези честни гости. Той се нахвърлил върху нея, извадил ножа си и я заклал пред тях. Жената паднала, шурнали кърви от гърлото й и божем умряла.
Гостите се много зачудили и се потресли от безумието на Хитър Петра и ожалили клетата домакиня, та го силно ругали, че я е заклал. А Хитър Петър им рекъл:
— Бъдете спокойни, приятели! Аз ако не правя така с жена си, тя би ми се качила на главата! Потрайте малко, нека се помъчи, та сетне ще видите. Аз си имам една свирка, ще засвиря със свирката, и тя тозчас ще оживее!
— И наистина, подир малко Хитър Петър извадил из пояса си една свирка и засвирил. Жена му полека-лека се свестила, оживяла и се изправила на крака. Защото това, дето я заклал, било нагласена игра за пред гостите. От по-напред Хитър Петър увил около врата на жена си едно черво пълно с кръв, която изтекла пред тях — божем я бил заклал.
— Гостите много се зачудили на свирката — каква сила иимала тя, та да съживява умрели люде! И се замолили на Хитър Петър да им я продаде. Хитър Петър се престорил, че уж не иска да я продава, но сетне, като настоявали много не могъл да им откаже и им я продал на много висока цена.
Взел първият измамник свирката и хукнал вкъщи да я пробва на жена си. Престорил се той, че й е много сърдит, та я заклал. Взел после свирката, свирил, свирил, но нищо не излязло! Тя си била умряла, а мъртъв човек не може с нищо да се съживи! Разбрал той, че се излъгал, но решил да не казва на другите и дал свирката на втория си другар. Той направил същото като него. Най-сетне и третият заклал жена си и не можал да я съживи.
Събрали се тогава тримата, разказвали си един друг за лъжата, окайвали се и мислили как вече на всяка цена да убият Хитра Петра. Оплакали се на селяните — та да му намерят колая като на лош човек.
Селяните се събрали на събор и отсъдили: да хвърлят Хитър Петър в морето! Хванали го, пъхнали го в една торба, зашили я отгоре, дигнали я на рамо и я понесли.
Като стигнали до морето, сложили торбата на земята и отишли наблизо да видят — нещо се било случило там, та хората викали и се събирали да гледат. Хитър Петър разбрал, че е сам, и започнал да крещи:
— Неискам, не ща! Не искам, не ща!
Един овчар си пасял овците наблизо. Като видял торбата, отишъл да разбере какво ще е това нещо. Приближил до нея и чул отвътре глас:
— Не искам, не ща! Не искам, не ща!
Овчарят разббрал, че в торбата има човек, и го попитал:
— Какво не искаш, приятелю?
А Хитър Петър отговорил:
— Селяните се събраха и решиха да ме правят цар, а понеже аз не исках, пъхнаха ме в тази торба и ме носят на морето да ме удавят.
Овчарят му рекъл:
— Ако ти не искаш да станеш цар, аз искам!
— Е, като е тъй, отвържи ме, влез в торбата и като дойдат селяните, речи им, че искаш, та нека тебе поставят за цар!
Овчарят отвързал торбата. Хитър Петър излязъл и си разменили дрехите с овчаря. Сетне овчарят влязъл в торбата. Хитър Петър го завързал, взел овчарската гега и отишъл при стадодто.
В това време селяните се върнали, дигнали торбата на рамо да я хвърлят в морето. Овчарят взел да вика отвътре:
— Искам, искам да стана цар!
Като чули това, селяните помислили, че Хитър Петър е полудял от страх, и побързали да го метнат в морето. Хвърлили те торбата и си отишли по работа.
Подир малко гледат — Хитър Петър кара стадо овци и се почудили — откъде е взел тези овци? Запитали го:
— А бре, Петре, каква е тая работа? Ние те хвърлихме в морето да те удавим, а ти откъде си намерил тези овци?
— Вие ме хвърлихте да ме удавите, ама аз си извадих от морето цяло стадо овци! — отговорил им Хитър Петър.
— Ами има ли там още много овци? — го запитали те.
— Има, има много! — отговорил Петър. — И най-много са по дъното, оттам излизат все черни! Колкото иска човек, може да ги извади.
Тогава селяните, полакомени за овци, тръгнали всички към морето.