— Най-първо — рекли те, — нека се хвърли попът, та ако той извади, ще се хвърлим и ние!
Най-първо се хвърлил попът. той потънал на дъното, а калимявката му изплувала над водата. Като я видели селяните, сторило им се, че това е черна овца, която попът извадил. Тогава се нахвърлили всички в морето и се издавили.
Ето така Хитър Петър се отплатил на селяните, които искали да го удавят. Оттогава останала и пословицата: „Хвърли го в морето, той ще ти излезе със стадо овци!“
ХИТЪР ПЕТЪР И ТЪРГОВЕЦЪТ НА ФЕСОВЕ
Едно време някой търговец отишел в Анадола да продава фесове. Било през турското робство, та наши търговци ходели из целия Анадол и продавали различни стоки.
Веднъж, като ходил от село на село, този търговец замръкнал в една гора и решил там да нощува. Спрял колата, нагласил си за нощуване в нея, легнал си и заспал. А гората била пълна с маймуни. През нощта те взели фесовете от колата и ги наслагали на главите си. Става сутринта човекът и гледа — няма му фесовете! Кога поглежда нагоре по дърветата, вижда, че всяка маймуна си била турила фес на главата и заприличали на турци. Цялата гора почервеняла от фесове! Търговецът почнал да вика, да хвърля камъни по маймуните, а те само му се кривели. От мъка той почнал да плаче.
Минал оттам един човек и го запитал:
— Защо плачеш бе, чичо?
Търговецът му обяснил и показал маймуните с фесовете.
Човекът му рекъл:
— Не плачи, чичо. Аз ще те науча ка да си прибереш фесовете. Вземаш си своя фес, оглеждаш го от всички страни и най-сетне го пухваш о земята. Като те видят маймуните, ще започнат и те да правят същото и ще нахвърлят фесовете.
Търговецът направил, както го научил човекът. Огледал си феса, огледал и го хвърлил на земята. Така направили и маймуните. Събрал си търговецът фесовете, благодарил много на човека и го запитал:
— Кой си ти бре, човече, та си толкова умен?
— Мене ме викат Хитър Петър — отговорил той.
— Ами какво правиш тука? За къде си тръгнал?
— Диря Настрадин Ходжа, да се надлъгвам с него!
— Е, сполай ти, Петре! Сигурно на нашата земя няма по-умен човек от тебе!
Подарил той на Хитър Петра един фес и се разделили.
И оттогава, като ходел и продавал фесовете си, двсе разправял за умния Хитър Петър.
ХИТЪР ПЕТЪР ОПРАВЯ ТУРСКОТО ЦАРСТВО ЗА ТРИ ДНИ
Хитър Петър бил овчарин. Имал си в гората една къшла със стадо овци и няколко кучета да пазят овците. Една вечер припаднала гъста мъгла, мръкнало се, и той чува, че кучетата лаят на чужди човек. Отива и вижда, че някой му идел на гости. Извикал той на кучетата и те веднага налягали около човека, кротки и добри, а преди щели да го разкъсат.
Непознатият поздравил:
— Добър вечер, овчарко! Аз съм ловец, па се загубих из гората. Може ли да преспя при тебе?
Петър го приел като гостенин, донесъл ядене да вечерят. Ял колкото ял гостениът и накрая рекъл:
— Е, стига толкова, наядох се!
А Петър се извил, та му люснал една плесница и казал:
— Кога човек е на гости, не трябва да вика „стига“, да се бърка в людските работи!
Гостенина го заболяло, ама си премълчал. Преспали, на заранта ловецът тръгнал да си отива и рекъл на Петра:
— Я ми кажи, как си приучил твоите кучета? Щом им викнеш, и те веднага лягат.
— Всичко е според тоягата — отговорил Петър. — И кучета, и хора — все е според тоягата!
Ловецът му дал една хартийка, дето имало нещо написано, и му рекъл:
— Аз съм от Цариград. Когато дойдеш да продаваш овци, обади ми се!
Петър взел хартийката.
След някое време, като събрал овни и ялови овци, отишъл в Цариград да ги продава.
В Цариград заваляло силен дъжд. Хитър Петър си продал набързо стоката и се сетил за ловеца, дето му гостувал една вечер. Извадил хартийката и от човек на човек разбрал, че това е самият султан! И той решил да го навести.
Султанът много се зарадвал, че овчаринът, у когото бил преспал, му идел на гости, и смятал да си върне за плесницата. И наредил да донесат всякакви гозби. Ама Хитър Петър похапва от всяка гозба по малко и нищо не казва. Тъй султанът не можал да си отмъсти. Затова намислил друго нещо. Казал му:
— Хайде, ще те направя везир, ако ми оправиш народа, както си оправил твоите кучета!
Хитър Петър отвърнал:
— Добре, съгласен съм! Направи ме везир и аз само за три дни ще ти оправя народа!
И султанът го направил везир.
А в турското царство било една неразбория — крадат, грабят, пият, не работят, механите пълни с пияници и чапкъни.
Хитър Петър взел двама-трима заптии и почнал от първата кръчма. Всички, които били пияни, ги избесил на площада. Сетне отива във втората кръчма и дорде стигне до третата — нямало вече нужда да ходи по-натам, защото всичко плъзнало по работа.