Видял султанът, че народът му се е оправил, и се зарадвал. Но напразно се надявал да си върне на Хитър Петър — нали бил хитър, той не допуснал султанът да му удари плесница.
ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
Един ден излязла такава заповед:
— Който иде при царя и му каже някоя голяма, хубава лъжа, царят ще му даде два чувала пари!
Тръгнали глашатаи по села и градове да търсят опитен майстор лъжец. Запътили се към столицата и много лъжци. Отивали, опитвали се да кажат голяма лъжа, но не успявали. Царят все отговарял:
— А, вятър те вее тебе! Не можеш ме излъга! Тая, дето я разправяш, аз я зная още от преди дваисет години!
Чул за тази работа и Хитър Петър. Приготвил той магарето, метнал два празни чувала и потеглил за престолния град. Като стигнал и похлопал на царската порта, царят излязал и го попитал:
— Какво искаш, човече? Защо си дошел? Да не искаш и ти да ми кажеш някоя голяма лъжа? Ама мисли добре, че на мене не ми минават…
— Не ми трябват на мене вашите лъжи! отговорил Хитър Петър. — Аз съм дошъл за друго. Едно време баща ти, бог да го прости, водеше война с турците, та му трябваха много пари. Тогава аз му дадох два чувала жълтици, та съм дошъл сега да си ги взема, че митрябват!
— Ба! — рекъл царят. — Има си хас! Баща ми ще тръгне от тебе да взема пари на заем! Ама че голяма лъжа!
— Е, като е лъжа, дай заповед да ми напълнят тия чували с жълтици — нали си обещал да дадеш толкова пари на онзи, който ти каже някоя голяма лъжа! Ако пък е истина — напълни ми чувалите, да платиш борча на баща си! — рекъл Хитър Петър.
Царят се видял в чудо. Мислил, мислил, па разбрал, че няма да излезе наглава с Хитър Петър, та заповядал да му напълнят чувалите от царската хазна и да го изпратят.
ЗА НАГРАДА — СТО ТОЯГИ БОЙ
Веднъж Хитър Петър, като орял нивата си, намерил голяма златна старовремска пара. Тръгнал да я носи подарък на царя. Отишел в града, намерил палата и поискал позволение да влезе при царя. Царският вратар му казал:
— Ще те пусна при царя, но ако ми дадеш половината от онова, което ще ти подари царят!
Хитър Петър, въртял, сукал, най-сетне се съгласил. Като влязъл в палата, дал златната пара на царя. Царят много се зарадвал и запитал Петра:
— Какво искаш да ти дам за награда?
— Искам да ми удариш сто тояги бой! — отговорил Хитър Петър.
Царят се много зачудил и повторно го запитал — какво иска да му подари? Хитър Петър отговорил:
— Ни повече, ни по-малко — искам да ми удариш сто тояги бой!
Царят се досетил, че тука има някаква хитрина, и заповядал на гавазите да ударят на Петра сто тояги бой, ама полека.
Почнали царските гавази да го бият — налагат и броят тоягите. Като му ударили петдесет тояги, Хитър Петър извикал:
— Стойте! Половината от наградата съм обещал на вратаря ти, царю честити, че ме пусна да вляза в палата.
И разправил подробно как стои работата. Тогава царят заповядал на гавазите да ударят другите петдесет тояги на вратаря, ама силно! Гавазите наложили здравата вратаря, царят го изпъдил от палата си, а на Хитър Петър подарил сто жълтици и му благодарил за старата златна пара и за умната му постъпка.
ОСКУБАНАТА ГЪСКА
Един ден Хитър Петър, на стари години, като си орал нивата, случайно минавал покрай него царят и го поздравил:
— Добро утро, старче!
— Дал ти бог добро!
— Старче, като си толкова стар, как си с далечното?
— Много съм добре с ближното — отговорил му Хитър Петър.
— Как си с двата?
— Много съм добре с трите.
— Как си с трийсет и двата?
— Добре съм с шестте.
— Колко пари печелиш на ден?
— Печеля девет гроша: три гроша давам на царя, три гроша плащам борч, три гроша давам на заем.
Като видял царят, че този човек е много хитър и остроумен, наумил си да го възнагради с нещо, но решил да го изпита още веднъж:
— Старче, да ти пратя една гъска, можеш ли я оскуба?
— Чиста работа! — отговорил Хитър Петър.
Царят се върнал в палата си много учуден, повикал съветника си и му казал:
— Минах сутринта край един прост старец, който ореше нивата си. Много ме учуди с умните си думи и отговори. Запитах го: „Как си с далечното???????“, а той ми отговори: „Много съм добре с ближното!“ „Как си с двата?“ „Много съм добре с трите.“ „Как си с трийсет и двата?“ „Добре съм с шестте.“ „Колко пари печелиш на ден?“ „Печеля девет гроша: три гроша давам на царя, три гроша плащам борч, три гроша давам на заем.“ След това го питах: „Да ти пратя една гъска, можеш ли я оскуба?“ „Чиста работа!“ — отговори ми той. Искам сега ти да ми кажеш — какво съм го питал и какво ми е отговорил старецът. Ако до три дни не ми кажеш, ще те изпъдя от палата си!