Царят запушил с двете си ръце устата на Хитър Петър и му пошепнал:
— Сакън, по тихо, да не чуе царицата!
Тогава Хитър Петър казал:
— Царю честити, щом и ти се страхуваш от жена си, дай ми и ти една пара!
И царят, какви ще ги бърка, дал му една пара и си признал, че и той се бои от жена си.
КАК СЕ ЗАПОЗНАЛИ ХИТЪР ПЕТЪР И НАСТРАДИН ХОДЖА
Настрадин Ходжа живеел в Анадола, в Мала Азия. Той бил много прочут с лъжите и шегите си. Веднъж чул, че някой си българин, Хитър Петър, не бил по-долен от него, и тръгал за България да го намери.
Хитър Петър също научил за Настрадин Ходжа и ударя мерак да се запознае с него. Казал на жена си:
— Жена, тури в торббата хляб, сланина, чушки, вино и туй-онуй, че ще отида да намеря Настрадин Ходжа.
И тръгнали с магаретатка си двамата — единият от Анадола, другият от България.
Вървял Настрадин Ходжа, вървял и стигнал до едно поле в тракия, край Чорлу, казвало се Чорлувското поле. То било дълговато, само тръни, нито трева, нито дървета. Дотегнало му на Настрадин Ходжа, като не срещнал никакви хора.
И Хитър Петър стигнал до това поле. По едно време гледа — към него идел човек, яхнал магаре. Ходжата също съглежда, че срещу него пътува човек на магаре.
Като се срещнали, Ходжата казал:
— Мехраба! — то значело — Добър ден!
Хитър Петър отговаря:
— Добър ден!
Слезли те от магаретата и ги пуснали да пасат. Сложили месали на земята да се нахранят. Хитър Петър изважда чушки, сланина, вино, Настрадин сложил печено пиле, варени яйца и кратунка с вода.
Като се нахранили, запалили по една цигара, ама разбрали, че един друг се делят, не са една и съща вяра. Хитър Петър казва:
— От къде идеш, приятелю?
— Ида от Цариград — отговорил ходжата.
Хитър Петър го пита:
— Какво има в Цариград? Аз пък отивам там, че много прочут град. Искам да остана два-три месеца, да видя как живее тамошния народ.
— Сакън, върни се, недей отива в Цариград — рекъл Ходжата — там долетя една голяма птица, разпери крилата си над целия град, по цял ден грачи и пищи! Градът остана в сянка, хората се разболяха, бягат кой където му видят очи!
— Е, като бягаш от Цариград, къде отиваш? — запитал го Хитър Петър.
— Отивам в България.
— А знаеш ли, че аз от България бягам? Там падна едно голямо яйце, един милон тона! Разруши цялата България, не остана жив човек! Само аз се спасих и бягам за Цариград!
Настрадин му се изсмива:
— Абе, будала, откъде ще падне такова голямо яйце?
— Абе, будала — отговорил му Хитър Петър, — това яйце е от оная птица, дето разперила крилата си над Цариград!
Тя го снесе в България и сетне избягала в Цариград!
Тогава се поглеждат един друг в очите. Настрадин Ходжа си мислил в ума: Този човек е много хитър! Той от мене повече лъже! Хитър Петър си рекъл: Този човек е много хитър, той от мене повече лъже!
— Абе ти от къде си, приятелю? — запитва го Настрадин Ходжа.
— От България съм — отговорил Хитър Петър.
— А как се казваш?
— Казвам се Хитър Петър.
— Ами аз съм тръгнал тебе да търся бе, аретлик!
Хитър Петър също го запитал:
— А ти от къде си и как се казваш?
Оня отговорил:
— Аз съм от Анадола и се казвам Настрадин Ходжа.
— Ами и аз съм тръгнал тебе да търся!
Така се срещнали и запознали Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Те разбрали, че и двамата са умни и хитри хора.
НАСТРАДИН ХОДЖА В СЕЛОТО НА ХИТЪР ПЕТЪР
Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в Българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, стигнал най-сетне до Хитър-Петровото село. Искал да се срещне с българския шегаджия, да се надлъгва и с него.
Хитър Петър се бил облегнал до плета на неговата къща.
— Ти ли си, Хитър Петър?
— Аз съм — отвърнал Петър.
— Чувал съм, че умееш много да лъжеш.
— Така разправят хората — казал скромно той. — И аз съм чувал, за тебе същото нещо.
— Ами какво правиш тука?
— Подпирам плета да не падне.
— Хайде да се надлъгваме!
— Да се надлъгваме, но аз съм си забравил торбата с лъжите в къщи. Ако подпираш плета докато отдида да ги взема, ще се надлъгваме.
Ходжата подложил гръб на плета и казал:
— Иди, Петре, иди, ама бързай!
Хитър Петър отишъл в кафенето, поръчал си кафе, поприказвал си с хората и после се прибрал у тях. Ходжата чакал, чакал, докато се стъмнило, а после си отишъл ядосан. А на другия ден се скарал на Петра:
— Абе, Петре, ти защо не дойде вчера да се надлъгваме?
— Ами от тая по-голяма лъжа има ли? Да подпираш плета да не падне…