Настрадин Ходжа кипнал, но нищо не му казал.
— Ти да не си се разсърдил? — попитал го Петър. — Хайде да се поразходим, дорде ти мине яда, че после пак ще се лъжем.
Тръгнали заедно и си говорили по пътя. Настрадин ходжа рекъл:
— У нас, Петре, греят две слънца, имаме крилати магарета, а зайците ни носят яйца по най-високите дървета!
Хитър Петър отговорил:
— Хубаво лъжеш, Ходжа, ама аз не ти вярвам!
— Нашта вода е суха, не я пием, ами я режем с нож!
— Тъй, Ходжа, тъй, ама не ти вярвам!
Навлезли в една гора. Изгладнели.
— Да бяхме хапнали нещо — обадил се Хитър Петър.
— Какво ще хапнем, като не носим никаква храна?
— Я виж, Ходжа, там иде един чорбаджия и носи едно хубаво агне. Гледай сега как ще му го взема!
— Не ми се вярва, чорбаджията е як и силен.
— Почакай малко и ще видиш. Само си мълчи.
Хитър Петър отишъл на пътя, оставил си там едната обувка, другата занесъл малко по-нататък след един завой, и се скрил. Чорбаджията минал, подритнал обувката и си помислил: „Хубава е, ама е само една!“ и продължил пътя си. Като минал завоя видял и втората обувка. Оставил тогава агнето и отишъл да вземе първата обувка. През това време Петър вземал първата обувка, вдига агнето на рамо, прибира и втората обувка и се връща при нНастрадина. Приготвили, опекли агнето и седнали да го ядат.
— Ходжа — казал Петър, — искаш ли да те излъжа нещо, че да не можеш дори да си хапнеш от агнето?
— Не можеш!
— Мога!
— Хайде да видим!
— Само почакай първо да отида в долчинката и да вземва малко сол да осолим агнето.
Отишъл Петър в долчинката и след малко се чул гласът му:
— Олеле! Не ме бий! Не съм аз! Олеле! Ходжата ти открадна агнето, хей го, хе там горе! Иди и с него се разправяй!
Ходжата, като чул тези викове, скокнал и и си рекъл: „Ония чорбаджия, какъвто е силен, ще ми сткроши кокалите, ами я да бягам аз, додето не е дошъл!“ Плюл си на петите и побягнал.
А Хитър Петър излязъл от долчинката и сам изял агнето!
УЧЕНИКЪТ НАДМИНАЛ УЧИТЕЛЯ СИ
Като малък Хитър Петър се учил при Настрадин Ходжа. В училището имало още петдесет ученика, все турчета. Но никой не можел да надхитри малкия Петър. Дори и Ходжата. Ходжата каже едно, Петър каже две; Ходжата каже две, Петър каже три…
Веднъж Ходжата много се ядосал на Петра и намислил да го засрами пред цялото училище. Заръчал на турчетата, без да разбере Петър, на другия ден да донесат по едно яйце и щом влезе Ходжата, да изкудкудякат и да му донесат по едно яйце, ужким те са го снесли.
Учениците послушали своя даскал. Щом влязъл на другия ден в училището, почнали да кудкудякат като кокошки, показвали по едно яйце и го донасяли на учителя си.
Като видял Ходжата, че само Петър няма яйце. му рекъл:
— Е, Петре, виждаш ли що направиха учениците? Ти ужким за хитрец минаваш, а не можеш да направиш такова нещо!
Като чул тези думи, Петър станал, изплескал с ръце. изкукуригал и рекъл на Настрадин Ходжа:
— На толкова кокошки не трябва ли един петел, Ходжа ефенди?
Ходжата още повече се ядосал. Било го яд, че едно гяурче го надхитрило — него, коскоджамити Настрадин Ходжа, — и викнал на Петра:
— Махни се оттука! Не искам вече очите ти да виждам! И Петър, що да чини, отишел си у дома. Седнал, та си измайсторил едни триъгълни обуща. През нощта наваляло нов сняг. Петър станал рано, отишел пред къщата на Настрадин Ходжа. Обул си триъгълните обуща, обиколил три пъти къщата и тръгнал към полето.
Като станал сутринта Ходжата, що да види! Пред къщата му чудни триъгълни стъпки! И той се почудил: „Бре, да са на човек тези стъпки, не са на човек! Да са на животно, не са на животно! Какво ще е това чудо?“
Чудил се, чудил се Настрадин Ходжа, па го зачовъркало нещо отвътре — искал да разбере чии са тези стъпки. И тръгнал по тях. И тук — там, стигнал на полето. Гледа Ч едно момче се надупило и стои така. Ходжата му извикал отдалече:
— А бре, момче, защо си се надупило така? Петър отговорил с преправен глас:
— Ами надупило съм се, та белки оттука мине нашият учител Настрадин Ходжа.
Ходжата рекъл:
— Е, изправи се де, аз съм Настрадин Ходжа!
Петър казал:
— Как ще се изправя! Аз съм Петър, дето ме изгони вчера! Нали ми каза, че вече не искаш да ми гледаш очите? На, гледай ми дупето!
Тогава Ходжата му рекъл:
— Стани, стани, Петре! Ти си по-голям хитрец и от учителя си! От днеска ще ти викаме Хитър Петър!
Върнали се назад. Като влезли в училището, Ходжата разказал пред другите ученици как Петър го надхитрил. И оттогава всички почнали да му викат Хитър Петър.