НАСТРАДИН ХОДЖА, ХИТЪР ПЕТЪР И ХИТРИЯТ ХАНДЖИЯ
Настрадин Ходжа и Хитър Петър били съдружници. Веднъж те тръгнали да търгуват по далечни краища. Минали през много села, изморили се, изгладнели и спрели в един хан да се нахранят. Хитър Петър рекъл:
— Хей, ханджи, има ли нещо за ядене?
— Има Ч отговорил ханджията.
— Е, какво ти е яденето?
— Останали са само десетина яйца, малко хляб и сол.
— Давай да ядем, че сме гладни!
Като се нахранили, Хитър Петър казал:
— Ханджи, сега нямаме пари, че отиваме по търговия надалече, но като се върнем, ще ти платим.
Ходили те, що ходили, минали се три години. Като се върнали, отишли при ханджията да си платят храната.
— Ханджи, виж там колко струва онова ядене, дето сме го изели преди три години.
Ханджията започнал да смята:
— От десет яйца Ч казва Ч за една година щяха да се излюпят толкова и толкова пилета, по толкова пари едното пиле — ето толкова прави Ч и им показал сметката за една година. — За през втората година щяха да се излюпят двойно повече пилета, а през третата — тройно повече!
Излязла една много голяма сметка. Хитър Петър казва:
— Хей, ханджи, че ние не сме спечелили толкова бе! Откъде ще ти намерим да ти платим такава голяма сума! Сега ще отидем да печелим пак, та като спечелим, тогава ще уредим сметката!
Не му дали нищо и си отишли у тях. Ханджията чакал година, чакал две, те не идват да си платят! Тогава той ги дал под съд.
Като получили призовките, Хитър Петър казал на Настрадина:
— Ходжа, ти може нещо да сбъркаш, ще оставиш това дело на мене, аз ще го защитавам!
Хитър Петър не се явил в съда, когато щяло да се гледа делото, а чак на другия ден.
— Защо не дойде вчера за делото? — го запитал съдията.
— Абе нали и ние имаме земеделие, трябваше да сваря повече пшеница, че изпратих хората си на сеитба.
— А бре, Петре, може ли да покълни варена пшеница?
— Господин съдия — отговорил Петър, — а може ли от варени яйца да се излюпят пилета? Ама че си бил умен и ти — да водиш дело за варени яйца!
Така Хитър Петър спечелил делото!
ГОЛЕМИ ТЪРГОВЦИ
Настрадин Ходжа и Хитър Петър били съдружници. Веднъж те купили едно буре с ракия и решили да търгуват. Закарали бурето на пазара, чакали, чакали, но нямало купувачи и те не могли да продадат ракията.
Като се връщали, на Настрадина му се припило ракия, а имал само един галаган.
— Петре Ч рекъл той, Ч сипи ми за едно галаганче ракия!
Хитър Петър му сипал ракия и взел галаганчето. След това се припило ракия и на Хитър Петър и той казал:
— Настрадине, и на мене се припи ракия, сипи ми за едно галаганче!
Ходжата му сипал ракия и взел галаганчето…
И така продължили по пътя — Настрадин Ходжа сипва ракия на Хитър Петър и взема галаганчето, след това Хитър Петър сипва на Настрадин Ходжа ракия и взема галаганчето, докато изпият всичката ракия…
И тъй се свършила търговията на Настрадин Ходжа и Хитър Петър!
ЗАЩО НАСТРАДИН ХОДЖА НЕ МОЖЕ ДА СИ ПЛАТИ ДЪЛГА НА ХИТЪР ПЕТЪР
Хитър Петър бил кръчмарин. Настрадин Ходжа обичал да ходи в кръчмите и кафенетата. Той се отбивал често й в Хихър-Петровата кръчма, пийвал си по една-две ракии, ама не ги плащал, та Хитър Петър все на вересия му ги пишел.
Днес така, утре така, събрали се много пари за плащане. На Настрадин Ходжа му било мъчно, че не може да си уреди сметката. И за да не помисли Хитър Петър, че е забравил, дето има да му дава, решил един ден да му напише писмо и да му обясни причината. И той му написал:
Драги бае Петре,
рекох да ти пишем два-три благи лафа,
що стоят от лани
горе на тезгяха.
Речем да ти платим и тръгнем по пато,
изпречи се кръчма…
Постоим, погледам,
ръгнем се унетре!
Пийнем две-три чашки,
напърчим опашка —
не можем да стигнем
до твоята кръчма
борчо да си платим.
Онзи ден жената
седнала да плаче,
сака нова капа!
Па ка я затепах,
та се толкоз смали, стана като тапа…
Хитър Петър разбрал каква е работата и не се разсърдил на Настрадин Ходжа, че не идва да си плати дълга.
ШУМА ЗА ШИКАЛКИ
Отива един път Настрадин Ходжа на панаира в У зунджово и носи една торба пълна с шикалки, да ги продава вместо орехи. Хитър Петър и той тръгнал за узунджовския панаир да продава уж вълна, ама напълнил торбата с шума, само отгоре сложил малко вълна. Срещнали се двамата на панаира.
— Аркадаш, продаваш ли вълна на кило? — пита Ходжата.
— Не продавам на кило, целия чувал продавам.