Пристига в Русчук калесникът, подава бъклицата и казва:
— Ходжа ефенди. Хитър Петър ви кани да му дойдете на гости за именния му ден. Той се е приготвил, ще заколи два вола, ще има за всинца ви ядене и пиене!
— Как може, ще дойда, разбира се, с моите приятели, щом моят дост ме кани!
И сутринта на Петровден тръгват всички пеш за селото на Хитър Петър.
А през това време комшиите на Хитър Петър докарват у дома му два вола, връзват ги за плета, слагат един дървен казан на три камъка, напълват го с вода, нагласят и едно точило, седнали и чакат.
Пристига Ходжата с приятелите си. Посрещнали ги, поканили ги и ги настанили вкъщи. Чакат те час, два, едва тогава влиза Хитър Петър с едно шише ракия и с една чашка, почерпва ги по една ракия и пак си излиза. Хората, лафлафтан, приказват си сладки приказки, ама били бая изгладнели вече. Казват на Настрадина:
— Ходжа, ти си по-вътрешен, излез на двора да видиш какво става, огладняхме вече!
Излиза Ходжата и гледа — един върти точилото, друг точи ножовете, а воловете вързани на плета. Връща се в стаята и казва:
— Полекалека ще стане работата. Петровите комшии сядат, запалват по една цигара и си приказват.
Минало обед. Станало и надвечер, Настрадиновите гости се разтреперали от глад и казват пак на Ходжата:
— Ходжа, иди виж какво става с това ядене бе! Вече е на мръкване!
Отива Ходжата при Петра и го подканя:
— Аман бе, аркадаш, ще ни измориш от глад! Времето е вече на мръкване! А Петър му казва:
— Ходжа, всичко е готово! Чакаме само водата да заври на ключ и пущаме мръвките да се варят!
Поглежда Ходжата и вижда — един дървен казан, пълен с вода, а под него запалена свещ, и вика ядосан:
— Хей, Петре, бива ли такава работа бе! Може ли цял казан вода да възври само с една свещ? А Петър му отговаря:
— А може ли човек да се грее по Коледа от Русчук на един фенер в Гюргево?
ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРЯ НАСТРАДИН ХОДЖА
Вървял си един път Хитър Петър край къщата на Настрадин Ходжа. Като минал край прозореца, захванал да си пее. Настрадин Ходжа се разбудил, ядосал се и завикал на Хитър Петър:
— Хай оттука бре, келешино! Не даваш на човека да си подремне малко следобед!
А Хитър Петър започнал да се моли:
— О, господи, изпрати ми сто жълтици! О, господи, изпрати ми сто жълтици! С една да са по-малко, няма да ги барна! С една да са по-малко, няма да ги барна!
Ходжата слушал, слушал, па си рекъл: „Чакай да видя дали няма да ги барнеш!“ И взема, та хвърля в една копринена кесия деветдесет и девет жълтици.
Хитър Петър това и чакал. Грабнал кесията и почнал да брои жълтиците. Брои, брои — излизат деветдесет и девет; брои, брои — пак деветдесет и девет. Накрая си рекъл:
— Прав е господ! Праща ми деветдесет и девет жълтици и кесията струва една жълтица — ето ти късмет!
Туря си кесията в джоба и си заминава. Настрадин Ходжа, като видял тая работа, заприпкал след него и почнал да вика:
— Защо не си изпълняваш обещанието бре, кучи сине! Нали жълтиците са деветдесет и девет, защо ги вземаш! Аз като те слушах, хвърлих ти деветдесет и девет жълтици, та да видим дали ще си спазиш думата! Скоро ми дай кесията!
А Хитър Петър му казва:
— Тая работа. Ходжа, може да реши само съдията! Той трябва да каже кой е крив, кой е прав!
Ходжата се съгласил да отидат при съдията. Ама Петър рекъл:
— Хубаво е да идем, ама с тия скъсани дрехи хич не съм за съдията! Как ще се явя пред него?
Ходжата му дал неговата дреха и му рекъл:
— На, облечи я, та да вървим! Хитър Петър облякъл хубавата дреха, поогледал се, па казал:
— Ходжа, не бива с тая хубава дреха да ходя пеша! Ако има едно магаре, ще ида при съдията! И Ходжата, що да чини, рекъл му:
— Хайде, аз имам пет мулета! Да вземем от тях двете и да вървим!
Качил се Хитър Петър на едното муле, а Ходжата на другото и, хайдехайде, отиват при съдията.
Както му е ред. Ходжата почнал да се оплаква от Хитър Петър и да разправя как е била работата. Съдията попитал Хитър Петра:
— Вярно ли е бре, що казва Ходжата? Хитър Петър се изтупанил и рекъл:
— Нищо не е вярно, господин съдия! Той лъже и око му не мигнува! Той може сега да каже, че и дрехата, що ми е на гърба, е негова!
Ходжата, като чул това, завикал:
— Моя е дрехата! Аз му я дадох, та да дойде тука! Хитър Петър рекъл:
— Е, виждаш ли, съдийо, че и това лъже! Сега пък може да рече, че и мулето, с което дойдох дотука, е негово!
— Мое е мулето, мое е! Аз му го дадох, че не искаше да ходи пеш!
Съдията се ядосал, оправдал Хитър Петра и конфискувал мулето на Ходжата.