Като излезли навън. Хитър Петър рекъл на Настрадин Ходжа:
— Ходжа, Ходжа, друг път, като ме срещнеш, надалеко да бягаш, че аз съм Хитър Петър и с мене наглава не можеш излезна!
— Брей — рекъл Ходжата, — та аз да знаех, че ти си Хитър Петър, хич нямаше да се захващам с тебе!
И оттогава го било страх от Петра, че бил по-хитър от него.
НАСТРАДИН ХОДЖА ХАРИЗВА КУЧЕТО СИ НА ХИТЪР ПЕТЪР
Дошел веднъж Хитър Петър у Настрадин Ходжа, вижда в двора му едно хубаво куче и казва:
— Бе, Ходжа, хубаво куче имаш бе!
А Ходжата бил научил кучето си да яде само сладки работи — пасти, шоколади и други сладкиши, — и казва на Хитър Петър:
— Абе хубаво е, ама яде само сладки работи, хляб не вкусва!
— Що ми го не продадеш, аз ще го науча да яде хляб!
— Ако го научиш да яде хляб — рекъл Ходжата, — ще ти го харижа!
Петър взел кучето и го завел у тях, вързал го в яхъра си. Три дена не му давал нищо да яде, да види — дали после ще прояде. На четвъртия ден му дава пресен, хубав хляб, а кучето само нюшка хляба и не ще да яде. Петър си взел хляба и си рекъл: „Щом го не щеш, ще си го взема!“ И чакал да минат още три дена. На седмия ден пак му занесъл хляб, а то пак само помирисва хляба и не ще да яде. Взема си хляба Хитър Петър и го оставя още три дена да стои гладно. На десетия ден отново му носи хляб и вижда, че почнало да яде. Като вижда това, Петър взел хляба и почнал да му подхвърля печени киселици. Кучето ги подхващало във въздуха и ги нагълтвало цели.
Отива тогава Петър при Настрадина и му казва:
— Ходжа, ела да видиш как съм научил кучето да яде не само хляб, но и печени киселици.
Отива у тях Настрадин Ходжа. Петър му дал печени киселици и му рекъл:
— На ти тези киселици, подхвърляй му ги и ще видиш, че ще ги яде!
Ходжата взел киселиците, почнал да ги подхвърля на кучето и видял, че то ги глътвало наведнъж. Тогава казва на Хитър Петра:
— Петре, щом си го научил да яде хляб, че и печени киселици, харизвам ти го!
И Настрадин Ходжа харизал кучето си на Хитър Петра.
НАДЛЪГВАНЕ НА ОГНИЩАТА
Настрадин Ходжа бил дерменджия и всички от селото отивали на неговата огница да им мели брашно.
Веднъж и Хитър Петър закарал житото си на огницата.
Настрадин Ходжа му казал:
— Ще ти съмеля брашното, ама ако ме надлъжеш!
— Щом е тъй, започвай — рекъл му Хитър Петър. И Настрадин Ходжа започнал:
— Татко ходил на панаир в Хасково и купил една диня. На връщане, като дошел до реката Улудере, разпрегнал воловете да пасат. Починал си и той малко и отишел повънка зад една храска. От пъските поникнала ластуна, препречила се от тоя край на Улудере до оня край и направила мост на реката. По този мост минали камилите, натоварени с кюмюр за огницата. Като стигнали до динята, камиларят поискал да си отреже един резен от нея, но ножът му потънал навътре в динята. Зарзор, извадил той резена и влязъл навътре да си търси ножа. След него влязло магарето, след магарето — седемнайсет камили! Като не са дошли и досега камилите да докарат кюмюря за огницата, и аз не мога да ти съмеля брашното!
След туй взел да разказва Хитър Петър:
— Тя моята не е за разправяне! Голямо патило патих! Взе, че ми умря волът. Нямах пари да си купя друг вол. Имах пчели. Една пчела, хубава, белязана с/бяло на челото — татко беше поръчал да я пазя, че била яка като вол. Наесен, като нямаше с какво да изора, впрегнах пчелата с другия вол. Орах, орах, ама се разрани вратът на пчелата. Старите хора ми казаха да се напари вратът на пчелата с чукан орех и топъл парцал. Парих я аз две-три вечери. Не щеш ли, от ореха поникна дърво. Щъркелите направиха гнездо на ореха. Децата — махленските и селските — минат — заминат, хвърлят камъни и пръст и трупайте, трупайте — това щъркелско гнездо стана на нива! Татко я пося с просо. Не щеш ли, научила се една дива свиня да ходи и пасе просото! Пазихме една вечер, два вечера, не се хваща, бяга. Една вечер татко рече: „Тази нощ ти ще пазиш просото!“ Отидох аз със сърпа, хем да жъна, хем да пазя. Както жънех, ето идва свинята. Като нямах с какво да я ударя, хвърлих сърпа, а, той се заби в бута на свинята. Тя бяга, и аз след нея — не може да скочи от тази висока нива, — тя напред, и аз след нея — свинята ожъна цялата нива! А кога рече да скочи, от нея падна една хартия и на хартията пишеше: „Настрадин много да не го усуква, ами да ми смели по-бързо брашното, че да си отивам!“
Тъй Хитър Петър надлъгал и Настрадин Ходжа му смлял брашното.
ХИТРИНИТЕ НА НАСТРАДИН ХОДЖА И ХИТЪР ПЕТЪР