Всички в селото познавали Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
Хитър Петър бил голям шегобиец и славата му се носела на всички страни. Настрадин също бил прочут с шегите си. Но той завиждал на Хитър Петра. Затова намислил да Си отмъсти и чакал сгодно време.
Хитър Петър хранел едно теле. Като пораснало и станало хубава даначе, решил да го продаде и спечели малко пари. И една заран го подкарал на пазара. Като минавал край Настрадин Ходжа, оня го видял. Изтичал пред него вън от селото и хвърлил на пътя капията на ножа си. По-натам хвърлил и ножа.
Задал се и Петър. Като видял на пътя хубавата кания, той си помислил: „Хубава кания, ама без нож! За какво ми е празна кания!“ Подритнал я и си продължил. По-нататък по пътя вижда й ножа и си казва: „Тю, какъв хубав нож! Защо не взех канията?“ Завързал тогава даначето на едно дърво край пътя и се върнал да вземе канията. Но когато дошел на същото място, гледа — даначето изчезнало! Огледал се насам-натам — няма го! „Това е работа само на Настрадин Ходжа! — казал си Петър. — Ама аз ще му го върна!“
Като закарал у тях си даначето Ходжата го заклал, заклал и три овена и ги направил на пастърма, че наближавал байрямът, и качил месото на тавана.
На другия ден Петър отива у тях.
— Къде е Ходжата, Емине? — запитал той жена му, а очите му все към тавана шарели.
— На нивата е — рекла Емине. Вечерта Ходжата питал жена си:
— Емине, днес да ме е дирил някой?
— Дири те един човек, все към пастърмата гледаше, ама аз се не сетих да му дам малко.
— Жена — рекъл Ходжата, — това е бил Хитър Петър! Давай скоро стълбата да скрием пастърмата!
Донесла жена му стълбата, свалили пастърмата и я скрили в един сандък. Заключили сандъка, наместили го зад вратата и оставили ключа у долапа под една паница.
През нощта Хитър Петър дошел с две магарета. Той се промъкнал на тавана, ама пастърмата я нямало там! Слязъл тогава по стълбата вкъщи. Тук отворил, там отворил — няма пастърма! Влязъл в стаята, дето спели Настрадин Ходжа и Емине. Отишел при сандъка, подушил и се засмял; пастърмата била там, но сандъкът бил заключен. Навел се тогава над главата на Емине и я запитал тихо:
— Емине, къде остави ключа от сандъка?
— Мъъ, Ходжа, нали знаеш, че го оставихме у долапа под паницата! — казала тя сънливо и пак захъркала.
Петър намерил ключа, отворил сандъка, натоварил двете магарета, що бил докарал. Но останало още пастърма, та той отишел в обора и отвързал магарето на Ходжата; турил му самара, натоварил и него и си отишел.
Сутринта Настрадин Ходжа станал, гледа — сандъкът отворен, а пастърмата я няма!
— Емине, къде е пастърмата?
— Мъъ, Ходжа, че нали нощеска ме пита за ключа и аз ти казах, че е у долапа под паницата.
— Питал те е тебе Хитър Петър! — казал сърдито Настрадин. — Маани, жено, остави се! Взел той пастърмата и от даначето, и от овните, а че и магарето със самара!
А Хитър Петър, щом си отива у тях, слага пастърмата от двата овена в дисагите, наглася ги на Настрадиновото магаре и праща един човек да върне магарето, дисагите с пастърмата на Настрадин Ходжа. Написва и едно писмо на Настрадина и го слага в дисагите.
Закарал човекът магарето у Настрадинови и почукал на вратнята. Излязла Емине.
— Къде е, булка. Ходжата?
— Няма го, на джамията е.
— Хитър Петър ви връща магарето и дисагите с пастърмата. Вътре има и едно писмо за Ходжата.
Като се върнал Настрадин, Емине му разказала, че е идвал един човек, изпратен от Хитър Петър, и му дала писмото. А в него пишело: „Ходжа, ти ми открадна даначето, за да ме посрамиш пред селото. За даначето — не ти се сърдя: направил си го на пастърма, да не се мъча аз. Не е хубаво, че като го открадна, нищо не ми остави. Аз ти връщам пастърмата от двата овена да посрещнеш байряма и не се срамуваш пред гостите си. Пастърмата от третия овен задържам за главата и карантията на даначето. Ние помежду си може да се шегуваме, но не трябва да се крадем! Знай занапред кой е шегаджията и хитреца на българите, дето се нарича Хитър Петър!“
ХИТЪР ПЕТЪР ЛЪЖЕ, НАСТРАДИН ХОДЖА МАЖЕ
Настрадин Ходжа и Хитър Петър решили да се надлъгват, да видят кой повече знае да лъже.
Настрадин искал да излъже Хитър Петра, че на една могила уж имало вода. Изкопал на върха на могилата трап, заровил там мехове, пълни свода, и подир туй казал на Хитър Петра, че на могилата има вода. Хитър Петър му рекъл:
— Как ще има вода на върха на могилата! Това е лъжа!
— Хайде да се хванем на бас!
— Добре, да се хванем на бас!
Обзаложили се те, но вечерта Хитър Петър се изкачва на могилата, видял, че е копано, и разбрал, че това е някаква игра на Настрадин Ходжа. Затова почнал да муши с шило. промушил меховете и водата изтекла. През нощта дошли свини, изровили празните мехове и ги изели.