Като отишли сутринта, Настрадин бутнал с едно шило. но не потекло вода. И тъй Хитър Петър спечелил облога.
Тогава решили заедно да тръгнат по селата и да забавляват народа с шегите си. Хитър Петър вървял по-напред и лъжел, а Настрадин вървял след него и прикривал, потвърдявал лъжите.
Тръгнал Хитър Петър от Драгоево и пристига в Златар. Като го видели хората, питали го какво има, какво няма в Драгоево? Той им отговорил:
— Абе знаете ли какво чудо стана в Драгоево? Там валя пастърма по керемидите!
Дохожда на другия ден Настрадин и селяните го питат:
— Откъде идеш, Настрадине?
— От Драгоево.
— Вярно ли е, че в Драгоево валяло пастърма, сума нещо останало по керемидите!
— Вярно е, приятели — казал той, — валя пастърма и сума нещо остана по керемидите!
Подир това Хитър Петър отива в Смядово. Като го видели смядовчени, питали го какво има, какво няма по света. Той рекъл:
— Да знаете, селяни, видяхедин копой, гони зайци по небето!
— Как може по небето да гони зайци?
— И аз се чудя, ама на — гонеше зайци по небето!
Дошел на другия ден Настрадин Ходжа, и селяните го запитали:
— Откъде идеш, аркадаш?
— От Златар ида.
— Вчера оттука мина Хитър Петър и разправяше, че там един копой гонел зайци по небето! Дали е вярна тази работа?
— А, туй нещо не е вярно, работата не е баш тъй. Едно малко кученце намерило умряла овца и било влязло в трупа й да гризе там. Един орел съглежда овцата, спуща се и я вдига заедно с кученцето. А то от страх джафкало в гювдЯта, пък Хитър Петър, като го чул, помислил, че копой гони зайци по небето.
Смядовчани казват тогава:
— Ей тоя човек казва правото! Настрадин Ходжа настигнал Хитър Петра, като излизал от Смядово, и му вика:
— Хей, Петре, какво правиш ти бе? Казал си на хората, че някой копой гонел край Златар зайци по небето! Аз прикрих лъжата, ама отсега нататък ще лъжеш само по земята, няма да възлизаш на небето!
— Добре, добре, Ходжа, няма да възлизам на небето!
АМА ЧЕ ЛЪЖА
Влязъл Хитър Петър в една кръчма и седнал при селяните. Свалил си калпака, поодухал го и казал:
— Хей, хора, добре е човек да си има приятел, нали? Селяните го запитали:
— Защо бе, Петре?
— Защо ли? — отвърнал той. — Ето например, един мой приятел ми даде една леха край Дунава, сгодно място за бостан. Като насадих аз дини, пъпеши, тикви, да видите какъв бостан стана, няма място де да стъпи човек от изобилие! А пък една тиква пусна такава ластуна, че мина Дунава и се прехвърли на другия бряг. И като взе, та роди такава голяма тиква, маани. маани, не е за приказване! Три волски впряга едва я пренесоха!
Хората хем се чудили, хем не вярвали. В това време влиза в кръчмата Настрадин Ходжа, и те го питат:
— Абе, Ходжа, вярно ли е това, що разправя Хитър Петър? Може ли да се роди такава голяма тиква, та три волски впряга да не могат да я прекарат?
Настрадин Ходжа отговорил:
— Аз, селяни, казвам правото, у мене лъжа няма! Не съм видял тая тиква, ама й видях ластуната. Толкова беше дебела, че по нея минаха Дунава руснаците, когато се биеха с турците!
НАСТРАДИН ХОДЖА ЛЪЖЕ, ХИТЪР ПЕТЪР МАЖЕ
Веднъж Настрадин Ходжа и Хитър Петър тръгнали от Цариград и се наговорили — единият ще лъже, а другият ще маже.
Отива Настрадин в едно село и отсяда в една одая да нощува. Селяните го запитали:
— Откъде идеш, аркадаш?
— От Цариград ида.
— Е, какво има, какво няма в Цариград?
— Абе Цариград е един много голям град, какво ли няма в него. Всичко друго остави настрани, ама като направили една голяма джамия, цялата от сирене, та взели, че я заградили с наденици, наместо с плет!
Взели да се чудят хората — как може да се прави джамия от сирене, а да я заградят с наденици!
На съмване Настрадин заминал за друго село. По-късно пристига Хитър Петър и отсяда в същата одая.
Питали и него хората:
— Откъде идеш, приятелю?
— От Цариград ида.
— Разгеле, снощи имахме един мусафирин, разказва едни работи, да видим сега дали ще са верни.
— Какво ви разказа той?
— Казва, че в Цариград направили една голяма джамия от сирене, пък я заградили с наденици вместо с плет!
— Абе Цариград е един много голям град, какво ли не се намира в него! Другото остави, ама като идех насам, видях гарги да хвърчат, а в човките си носеха цели парчета сирене!
Селяните повярвали и казали:
— Трябва да е вярно това, дето го разправяше снощният гостенин! Ако не е било да я направят със сирене, отде ще вземат гаргите сирене да носят в човките си?