Отива Настрадин Ходжа в друго село. Преспал там на одаята и селяните го питали:
— Откъде идеш, аркадаш?
— От Цариград ида.
— Какво има, какво няма по Цариград?
— Абе Цариград е един много голям град, какво ли няма в него! От друго не се интересувах, ама като вървях насам, видях един голям мост на морето, една голяма върба край моста, а на върбата направили една голяма воденица с осем камъка!
Повярвалинеповярвали хората, на другата вечер пристига Хитър Петър. Питат и него:
— Откъде идеш, аркадаш?
— Ида от Цариград.
— Ей, снощи имахме тука един гостенин. Той ни разправя, че край морето имало един голям мост, до него висока върбака на върбата воденица с осем камъка! Ти видя ли такава чудесия?
— Абе Цариград е такъв голям град! Аз воденицата не видях, ама върбата видях. И като минавах край нея, съгледах едно куче слизаше от нея. цялото набрашнено от паспаля!
— Е — рекли селяните. — наистина трябва да е имало воденица на върбата! Че иначе къде кучето ще е намерило паспал да се овъргаля цялото?
ГОЛЯМАТА КАМБАНА
Срещнали се веднъж Настрадин Ходжа и Хитър Петър и се наговорили да тръгнат из селата, единият да лъже. другият да върви след него и да потвърдява лъжите. Нагласили се — Настрадин ще лъже, а Петър ще маже.
Пристигнал в едно село Настрадин и разправял на хората, че в града, из който идел, имало такава силна вихрушка, че вдигнала в облаците всичките магарета.
Селяните се почудили и не искали да повярват. Но след малко ей го и Хитър Петър пристига, та те го питали и него:
— Истина ли е, че в тоя град имало такава вихрушк а, та вдигнала в облаците всичките магарета?
— Вихрушката не съм видял — рекъл им той, — а видях по пътя сума измрели магарета, а от небето още падаха стотини самари!
Като чули селяните, казали, че това, дето им разправял оня пътник, било вярно.
През това време Настрадин отишел в едно турско село, влязъл в кафенето и извикал на турците, които били там:
— Хей, правоверни! Защо нямате тука никаква джамия? Я вижте в ближния град Текелер каква висока джамия са издигнали, че като кацне орелът на върха й, звездите кълве!
Турците се спогледали и казали:
— Ама че измислица! Хич, ти бива ли такава лъжа? Почерпили те Настрадина, нахранили го и той си заминал.
Не се минало много време, и Хитър Петър дошел в същото кафене. Турците попитали и него:
— Абе, приятелю, ти, като идеш от Текелер, видя ли там такава висока джамия, че като кацнел на върха й орелът, кълвял звездите?
Хитър Петър им отговорил:
— Не знам колко е висока, но научих, че майсторът, който я правил, веднъж, като бил на върха й, изпуснал оттам теслата си и тя дордето паднала на земята, дръжката й изгнила!
— Брей — рекли си турците, — право е казвал оня, дето си замина!
Пристигнал Настрадин в един град, влязъл в кафенето и разправял на правоверните:
— Знаете ли, агалар, какво чудо стана къде нас? Вчера се запали морето! Едва се спасиха само няколко гемии, а другите изгоряха заедно с морето!
— Хайде, холан! Хич вода гори ли бе, серсем? Това баш не може да бъде! Ти ни излъга, ама гърбът на лъжата ти съвсем се вижда!
Тъкмо що се препирали, в кафенето влиза Хитър Петър и турците извикали:
— Ха, ето тоя пътник иде от тоя край, той ще ни разправи всичко и ще видим кой е крив, кой е прав!
И те запитали Хитър Петра:
— Истина ли е, че морето се запалило и изгоряло?
— Не съм видял с очите си — рекъл им Хитър Петър, — но трябва наистина да се е запалило. Вчера, като минавах през пазара, видях, че докараха с коли печена риба, а мнозина отиваха направо край морето и си събираха в торби печена риба. Ето, и аз имам още една, останала от тия, що си бях събрал край брега. — И Петър им показал една печена риба, дето си я бил приготвил за ядене по пътя.
Като чули тези думи всички повярвали, че морето се било запалило.
На другия ден Настрадин пристигнал рано-рано в друг град и разправял на хората в кафенето — като бил в Русия, видял толкова голяма камбана, че под нея, когато имало дъжд или пек, се събирал цял табор войска. Всички извикали със смях:
— И такава лъжа не бяхме чували досега! И понеже лъжата на Настрадина ги развеселила много, те го почерпили няколко кафета и го изпратили. Едни повярвали, други не повярвали, но когато на другия ден дошел Хитър Петър, те се натрупали около него и го запитали:
— Аркадаш, ходил ли си в Русия?
— Ходил съм зер — отговорил им той, — и наскоро съм се върнал оттам!
— Е, виждал ли си такава голяма камбана, че под нея да може да се събере цял полк войска?