Выбрать главу

Той им отговорил веднага:

— Такава голяма камбана не съм виждал, че не съм се твърде заглеждал по черквите. Но видях друго чудо. Отидох веднъж на черква рано сутринта, а там хората ходели по-късно на черква. Гледам аз, влезе в черквата клисаринът, покачи се по една висока стълба на едно кандило, а в кандилото, вътре в зехтина, имаше лодка; той влезе в лодката, отиде с нея до фитила на кандилото и го запали; след това се върна, слезе долу по стълбата и отиде да пали така и другите кандила!

Всички тогава се зачудили и казали:

— Щом кандилата им са толкова големи, то как да не е вярно, че имат такива големи камбани!

И досега още се приказва за тази голяма камбана и за кандилата…

ЖЕНИТЕ ИЛИ МЪЖЕТЕ СА ПОВЕЧЕ НА ЗЕМЯТА?

Където ходели Настрадин Ходжа и Хитър Петър, все се нещо препирали, изпитвали, надлъгвали.

Като вървели веднъж. Хитър Петър разправял, че жените са повече на земното кълбо, а Ходжата казвал, че мъжете са повече.

Слушал го, слушал Хитър Петър, па му рекъл:

— Не си прав, Ходжа! Жените са повече, защото има мъже, които слушат жените си затова и те се числят към жените!

КОЙ ПО-ДОБРЕ ЗНАЕ ПРАВИЛНИКА ЗА ДВИЖЕНИЕТО

Вървели веднъж заедно Хитър Петър и Настрадин Ходжа и се препирали — кой от двамата знае по-добре Правилника за движението.

Настрадин Ходжа го запитва:

— Петре, наистина ли знаеш добре Правилника за движението по пътищата?

— Кой, аз ли? Знам го на изуст! Скоро съм държал изпит!

— Добре, де да видим колко го знаеш! Движиш се, Петре, по главна улица. Пресичаш второстепенна, наближаваш на десет метра до кръстовището. Какво трябва да направиш, ако на същото разстояние по второстепенната улица идва друг човек?

— Ще спра и ще се огледам — отговорил Хитър Петър. А Настрадин Ходжа му се присмива:

— Толкоз знаеш ти Правилника! Ти тогава лъжеш, като се хвалиш, че си държал скоро изпит за шофьор! Как тъй ще спреш и ще се огледаш? Нали имащ предимство?

Хитър Петър отговорил:

— Абе аз зная, че имам предимство, ами отде да знам, дали другият, който върви по второстепенната улица, знае Правилника и няма ли да направи някоя поразия? Затова ти казвам, че ще спра да видя какво ще направи той, та тогава ще си продължа!

ВНУКЪТ НА ХИТЪР ПЕТЪР

Веднъж на стари години Хитър Петър седял в къта до огнището и четял някаква книжка. Огънят го напекъл, додрямало му се и той заспал.

Край него си играело внучето му. То дрънкало играчките си, премятало ги и най-сетне почнало да свири със свирката си колкото сила има.

Хитър Петър се събудил и му рекъл:

— Не свири, дядовото, с тази свирка, че не мога да си поспя!

Внучето отговорило:

— Добре, добре, дядо! Аз ще почакам да заспиш, че тогава ще си свиря.

ХИТРИЯТ ГАЙДАРДЖИЯ

Синът на Хитър Петър се учел да свири на гайда. Баща му, за да го насърчи да свири, му рекъл:

— Сине, като свириш от сутрин до вечер, ще ти давам всеки ден по едно петаче!

А малкият хитрец отговорил:

— Нямам сметка, тате, защото съседите ми дават по грош на ден, за да не свиря.

НАПРЯКО — ПО-БАВНО

Момчето на Хитър Петър попитало баща си:

— Тате, аз имам ли чичо?

— Имаше, синко, ама се удави в Тунджа — отговорил баща му.

— Нямаше ли тогава мост на Тунджа, та да мине по-напряко?

— Имаше, ама чичо ти бързал да си дойде по-скоро, та не минал по моста, а нагазил напряко през реката.

— Ами ако беше заобиколил да мине по моста, щеше ли да си дойде досега?

— Още преди три години щеше да си е у дома, бог да го прости!

КОГА ХЛЯБЪТ Е НАЙ-СЛАДЪК?

Един ден синът на Хитър Петър рекъл на баща си:

— Тате, да видиш какво хубаво теле има нашият съсед! Хайде да го откраднем и да го заколим! Баща му се зачудил:

— Как така ще крадем бе, синко! Нали ще ни види съседът, като го крадем?

— Няма да ни види, тате — рекъл синът. — Аз съм намислил как да го открадна, та никой да не ме усети! Хитър Петър му казал:

— Ами ако ни види, когато го колим, или ни завари, когато го ядем?

Синът казал пак:

— Не бой се, тате, няма да ни види!

И колкото бащата да му приказвал и да го възпирал, не можал да го отклони от намерението му.

Тогава Хитър Петър отишел при съседа си, разправил му каква е работата и му платил предварително телето.

А синът, без да знае нещо за това, откраднал телето, заклал го, одрал го и го сложил в пещта да се пече. Към обед принесъл печеното теле да ядат. Тогава бащата казал: