— Е, синко, било що било! Ама хайде сега да се претеглим, та да видим, като изядем телето, кой колко ще наддаде.
Синът се съгласил.
Претеглили се те и седнали да ядат. Но нали телето било голямо, яли го цели три дни. През всичкото време бащата си ядял спокойно и сладко. А синът, нали бил гузен, лапне един залък, па се надигне да гледа — дали няма да ги види съседът им, — глътне втори залък и пак подстане. Затова яденето само му пресядало.
Както и да е, изяли телето. Тогава бащата рекъл:
— Хайде сега, синко, отново да се премерим, та да видим колко сме наддали след това хубаво ядене.
Претеглил се Хитър Петър и видял, че бил наддал там ан три кила. Премерил се синът, гледа — бил отслабнал с цели три кила!
И казва на баща си:
— Бре, тате, каква е тази работа? Нали заедно ядохме, аз съм отслабнал, а пък ти си наддал! Хитър Петър се позасмял и казал:
— Така е, сине! Аз си ядох сладко от телето, че преди това отидох и го платих на съседа! И нито ми заклекваше, нито ми пресядаше, нито се задавях. А пък ти — нали яде крадено, — и ти заклекваше, и се задавяше, и на всяка хапка ти се струваше, че съседът ще те хване в кражба. Затова занапред знай и запомни, че хлебец и солчица са по-сладки от краденото теле!
Засрамил се синът и никогаж вече не помислил да краде!
Ето тъй Хитър Петър го отучил от тази лоша наклонност.
МЪДРОСТТА НА ХИТЪР ПЕТЪР
Едно време младите хора поискали от царя си да предаде на тях държавното управление, че старите били негодни и трябвало да ги премахне; иначе щели да го снемат от престола и да предадат властта на друг.
Царят ги увещавал дълго да се не бунтуват и да се откажат от намерението си, че са още млади и неопитни, но те неотстъпвали. Най-сетне царят им приготвил един казан чорба, дал им лъжици, дълги по три метра, и им казал — когато изядат чорбата, тогава ще предаде управлението на тях. Младежите се опитали да сърбат, но не могли, че лъжиците били много дълги. Казали на царя, че не могат да изсърбат чорбата; да им даде други, обикновени лъжици — иначе не могло. Но-царят не им дал лъжици с къси дръжки.
Друг път младежите намислили да се отърват веднъж завинаги от старите хора и поискали от царя да ги затрие някак като непотребни. Царят, за да изпълни желанието им, заповядал — навсякъде, дето има стари хора, да се явят при него. Събрал ги и ги препратил някъде надалеко, да ги погубят там. След това събрал младите и поискал да му кажат — за колко време човек може да обиколи целия свят; колко далеко е лъжата от истината; да му направят едно въже от пясък. Не му ли отговорят до три дни, очаква ги смъртно наказание!
Младите не знаели как да отговорят на тези въпроси и се изплашили много, че царят ще ги погуби.
Когато събирали старите хора, на ХитърПетровия син му дожаляло за баща му и го скрил от царските хора. Но сега и той бил угрижен. Като го видял тъй замислен и разбрал каква е работата, баща му казал:
— Синко, за да избавиш себе си и другарите си от бедата, иди в палата и отговори на царя така: „Целият свят може да се обиколи точно за 24 часа.“ Като те попита — как? — ще поискаш да ви направи път, да се качите на слънцето, с което ще обиколите света за 24 часа. На втория въпрос ще му отговориш, лъжата е далеко от истината само два пръста; като пита — защо? — премери на главата си между окото и ухото и кажи, че окото едно гледа, а ухото друго чува. За въжето от пясък му отговори, че то е при него — покажи му слънчевия лъч през ключовата дупка на вратата — нека той го вземе!
Отива синът на Хитър Петър при царя и му отговаря тъй. както го бил научил баща му. Като чул тези умни отговори, царят разбрал, че някъде трябва да има останал някой стар и умен човек; заповядал да претърсят навред и да го намерят.
Търсили по всички ьзби и най-сетне намерили Хитър Петра.
Събрал тогава царят младите и им казал, че мъдростта на един стар човек ги спасйла от смъртната опасност. Затова заповядал да се върнат старите хора, защото са полезни с опита си и зманията си.
С КАКВАТО РЪКА МЕРИШ
Когато съвсем остарял, Хитър Петър отпаднал, поболял се, не можел вече да ходи. На сина му омръзнало да се грижи за баща си. Един ден Той го взел на гръб, занесъл го на едно пусто място в горАта и искал там да го остави.
Макар да бил стар й сляп, Хитър Петър разбрал какво намислил да прави синът му.
— Синко — рекъл той, не ме оставяй тука, върни ме вкъщи.
— Защо? — попитал сйнът му.
— Защото на това същото място преди петдесет години и аз донесох и оставих баща си, както ти искаш да сториш сега с мене. Дано господ Ми прости този грях! Но ако сега и ти направиш същото с мене, и твоят син един ден ще постъпи също тъй с тебе.