Като чул тези думи, синът на Хитър Петър се разкаял и отнесъл баща си пак у тях.
КОЛКО ГОДИНИ ЖИВЕЕ ЧОВЕК?
Една вечер селяните се събрали на веселие. Там бил и Хитър Петър. Някои му рекли:
— Петре, я ни разкажи някоя приказка, да чуем и твоята мъдрост, та да се мине по-леко времето.
Хитър Петър помислил, помислил и рекъл:
— Ще ви разкажа как били определени годините на човека — колко да живее и как да живее. Едно време, след като направил земята, небето и животните, господ създал и човека. Казал му: „Ти ще бъдеш пълновластен господар над всички творения на света, ще се наслаждаваш на всички земни блага, ако изпълняваш моята повеля! Определям ти трийсет години живот!“ Неблагодарният човек помислил малко и рекъл: „Господи, тези години ми са съвсем малко! Дай ми още години!“ Дядо господ му рекъл „Почакай малко, като минат животните, ако някое каже, че му са много годините, ще ти ги дам на тебе.“ След малко дошло магарето. Господ му казал: „На тебе е определено да носиш товар, да слушаш господаря си и да се мъчиш за хората. Определям ти четирийсет години живот!“ — „Господи — заревало магарето, — за този тежък живот ми стигат и двайсет години!“ Тогава господ казал на човека: „Притурям ти тези двайсет години, от които магарето се отказа.“ На кучето господ казал: „Ти ще вардиш стадото и кошарата на господаря си, ще пазиш къщата му; може някой път да те набие или изпъди, но ти пак ще му бъдеш вярно! Определям ти четирийсет години живот!“. Кучето захванало да квичи и казало, че за този живот мустигат и двайсет години. „Дай ги на мене, господи!“ — казал човекът. „Давам ти и тези двайсет години, от които кучето се отказа!“ — рекъл господ. След това дошла маймуната. Господ й казал: „Ти Ще служиш засмях и закачки на хората, ще искаш да им подражаваш, та ще ти се смеят и децата. Определям ти шейсет години живот!“ Маймуната се изплашила и помолила: „За този неблагодарен живот ми стигат и трийсет години!“ Още неизрекла тези думи, човекът казал: „Дай ми, господи, и тези години!“ И господ му ги дал. Отишли си животните и господ казал на човека, че додето стигне трийсет години, ще живее весело, безгрижно — ще живее по човешки. От трийсет до петдесет години ще е замислен. Ще носи, ще слуша, ще тегли — това са магарешките години. От петдесет до седемдесет години той ще има господари: синове, дъщери, внуци й други, ще го тикат нагоренадолу, ще го е страх за имуществото, да му го не отнемат; ще му дават да яде, когато те искат — това са кучешките години. След седемдесет години настават маймунските години. Тогава човека го вземат вече на подбив и шега: той ще подражава на маймуните, ще служи за смях и развлечение на внуците си, ще го подиграват — това е маймунският живот.
— Така ще върви потомството — добавил Хитър Петър, — от род в род, до окончание века…
ЗАВЕЩАНИЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР
Хитър Петър имал един син, но бил много развален, пияница, крадец и апашин, дето нямало друг такъв по света. Баща му го съветвал, но той все така си карал. Всичко, що имало из къщи, изнесъл и продал. Най-сетне Хитър Петър заболял, като гледал сина си да продължава щуротиите си.
Като дошло време да умира. Хитър Петър повикал сина си и му казал:
— Сине, слушай какво ще ти кажа — това е последният ми съвет. Така, както живееш, ти скоро ще стигнеш до просяшка тояга. Аз си отивам но ако дойде ден да се бесиш, обеси се хе на тая халка там.
Умира Хитър Петър. Синът, нали вече го няма баща му, продавал имота наляво и надясно и пропивал парите. Като нямал вече пари, неговите приятели взели да го отбягват и той почнал да гладува. Днес така, утре така, намислил най-сетне да се беси. И решил да се обеси там, дето му бил казал баща му — на халката.
А тая халка била завързана за тенекия, пълна с жълтици. Когато синът рекъл да се обеси, тенекията се отворила и от нея се изсипали жълтиците. Синът ги събрал и си рекъл:
— Брей, колко умен баща съм имал! Не напразно людете му викаха Хитър Петър!
Много се засрамил, дето така е огорчавал баща си. Отива тогава в кръчмата и казва на един от приятелите си:
— Хайде, върни ми нивата от сто уврата! Аз ще ти я платя!
Оня почнал, да му се подиграва и рекъл:
— Ти нямаш и пукнат грош!. Ама като искаш да си я откупиш, дай ми хиляда жълтици!
Синът на Хитър Петър му дава хиляда жълтици. След това намира и други приятели, на които бил продал ниви, и тъй си изкупил целия имот. Така се замогнал оня ми ти човек и все си спомнял за баща си — Хитър Петър.