Бързал Хитър Петър и стигнал тъкмо за обед. Събрали се на софрата кума, кумата и всичките им деца. Сваля кумецът дисагите от рамо и започва да нарежда софрата едно по едно, както му била заръчала жена му. След това им целунал ръка и почнали да обядват. Но такъв бил обичаят, че докато кумът обядва, младоженецът трябвало да играе пред него хоро. И Хитър Петър почнал да играе. Играл, играл и се много уморил. Тъкмо мислел да спре, кумът рекъл:
— Така ще е тая!
Той искал да каже за гощавката. А Хитър Петър извикал:
— Така ще е то! — и спрял да играе.
Кумът му се много развеселил от ума на Хитър Петър и му дал армаган едни нови кундури. След гощавката Петър ги обул и си тръгнал за тяхното село. Но някои хитреци, като видели, че е с нови обуща, решили да му ги откраднат, та да се върне вкъщи бос. Пресрещнали го на пътя и му рекли:
— Ей, Петре, ако се качиш на това високо дърво, ще ти дадем сто лева!
Хитър Петър разбрал накъде отива работата и им рекъл:
— Ще се кача, ама първо ми дайте парите! Те му дали парите. Петър си събул кундурите, пъхнал ги в дисагите и почнал да се катери по дървото с дисагите на рамо.
Ония отдолу му завикали:
— А бре, Петре, остави дисагите долу, ние нали сме тука!
Хитър Петър им отвърнал:
— Аз си знам работата, приятели. Горе може да намеря друг път и оттам да се върна вкъщи.
И тъй, Хитър Петър хем си запазил новите кундури, хем си спечелил сто лева!
ХИТЪР ПЕТЪР НАДМИНАЛ МАЙСТОРА СИ
Още в младите си години Хитър Петър се отличавал със своите хитрини и сръчност.
Като слушал за него един изкусен майстор крадец, пожелал да му предаде и своя занаят, та пратил да го повикат.
Хитър Петър, като помислил, че човек трябва всичко да знае за различни случаи, се съгласил и отишел да се учи при майстора крадец.
Като го изучил на всички тънкости в кражбата, крадецът намислил най-сетне да му покаже — как може да се открадне и яйце под птичка, която мъти в гнездото си.
Отишли двамата в гората и се покачили на едно високо дърво, дето имало птиче гнездо. Започнал крадецът да изважда едно по едно яйцата изпод птичката и да ги слага в джоба си. А Хитър Петър, който бил по-отдолу, успявал ловко — докато крадецът сложи в джоба си яйцето, да го измъква оттам и да го слага в торбичката си. А накрая успял да му смъкне и гащите!
Като слезли долу, майсторът, зарадван от сполуката си, тъкмо искал да се похвали на Хитър Петър, останал слисан, като видял, че е без гащи! Разбрал тогава каква е работата и казал на Петра:
— Хайде, върви си вече, синко! Стига ти тая майстория, която си имаш! Пък и аз нямам нужда от такива чираци, които знаят повече от майстора си! Ха върви си по живо, по здраво! Дето поминеш, всеки ще те познае, че си Хитър Петър!
ХИТЪР ПЕТЪР ДАВА УРОК НА ЕДИН СКЪПЕРНИК
Някой скъперник имал в градината си много сладки круши, но тъй ги пазел дене и ноще, че никой не можел да ги доближи. Селяните му се молили да им продаде или да подари за майчина душа, а той отвръщал: „Майка ми яла, че умряла!“
Чудили се хората как да опитат тези сладки круши и си казали: „Това е работа само за Хитър Петър!“ Отишли те при него и го помолили. Той им казал:
— Ще ви донеса един чувал круши, а вие какво ще ми платите?
— Ще ти дадем пет гроша — отговорили селяните. През нощта Петър и един негов другар взели празен чувал и гърне пълно с жарава. Покачили се на дървото и почнали да пълнят чувала с круши. Стопанинът усетил, че му крадат крушите, отишел полека под дървото, докопал Хитър Петра за нозете и викнал:
— Ее! Сега? Защо ми крадеш крушите? Хитър Петър казал на другаря си:
— Архангеле Михаиле!
— Що е, Гавраиле? — отговорил другарят му.
— Пусни огън от небето да погориш грешника, дето се е хванал за нозете ми! — казал Хитър Петър.
Другарят му изсипал жаравата от гърнето върху главата на скъперника; той почнал да вика от болка и избягал. Хитър Петър напълнил чувала с круши, занесъл го на селяните и си взел петтях гроша.
Скъперникът, като пооздравял от изгореното, отива един ден при Хитър Петра и му казва:
— Баю Петре, ти си един умен и хитър човек. Кажи ми — как мога да се избавя от един голям грях?
— Кажи да видя що ти е грехът — му рекъл Хитър Петър.
Скъперникът отговорил:
— Ангелите Михаил и Гавраил пожелали да си похапнат от моите круши. Аз помислих, че са човеци, та отидох и хванах единия за нозете с грешните си ръце. Те пуснаха огън от небето и ме попариха. Но слава богу, слава и на тях — пак ми дадоха здраве и живот. Но как може да ми се опрости този грях?