Хитър Петър отговорил:
— Наистина голям грях си направил, човече! Но има леснина да се избавиш от него. Раздай тая година всичките си круши на сиромасите и ще ти се плати грехът. И занапред не бъди вече такъв пинтия!
Човекът направил тъй, както го научил Хитър Петър, и се избавил от скъперничеството си.
ХИТЪР ПЕТЪР И ЖЕСТОКИЯТ БИРНИК
Случило се веднъж Хитър Петър да не си плати данъка, че нямало откъде да вземе пари. Бирникът го хванал, вързал го за един кол на слънце и му рекъл:
— Докато не си платиш данъка, няма да те отвързвам! Хитър Петър му казал:
— Е, добре, върза ме. Ами ако ме напече слънцето и взема, та слънчасам, кой ще ти плати тогава данъка? Бирникът бая се замислил и рекъл:
— Е, като те напече слънцето, ще те вържа е на оня кол, дето е на сянката.
Хитър Петър попитал пак:
— Ами ако ми стане студено и взема да се схвана от студ или да умра, кой ще ти плати данъка? Бирникът рекъл:
— Тогава ще те завържа пак на първия кол, дето е на слънце.
Като чул това. Хитър Петър се умирил. Поседял той завързан на кола, па изведнъж завикал:
— Хайде, отвържи ме по-скоро, че вече почнах да слънчасвам!
И бирникът — какво да прави — отвързал го и го завързал на другия кол, дето бил на сянката. Хитър Петър поседял, поседял малко на сянката и почнал по едно време да вика:
— Хайде, завържи ме сега на слънце, че изстинах и почнах вече да се схващам на тая пуста сянка!
Бирникът нямало що да чини, отвързал го и го завързал на първия кол, на слънце. Петър поседял, поседял и пак заискал да го върже на сянка.
И тъй бирникът го връзвал през целия ден — ту на слънце, ту на сянка. Най-сетне му омръзнало, отвързал го и като го блъснал, рекъл му:
— От тебе хаир няма, ами се махай по-скоро от главата ми!
Така Хитър Петър се отървал и не си платил данъка. Но и бирникът вече престанал да връзва на кол селяните, които не си плащали данъците, защото разбрал, че трябва да постъпва човешки с беднотията.
МАГАРЕШКАТА ГЛАВА
Веднъж Хитър Петър заборчлял на селския лихварин. Един път лихваринът го викнал да го пита защо си не плаща дълга. Петър рекъл:
— Е, ами нямам пари бе, чорбаджи! Ето на — нямам с що да си храня и магарето!
Лихваринът казал:
— Ще пестиш бе, Петре! И ще научиш магарето си да не яде!
— Харно, ще го науча да не яде — казал Хитър Петър и си отишел.
И наистина, почнал да не дава на магарето си да яде. Така продължило една неделя. Магарето не се научило да не яде, ами взело, та умряло. Хитър Петър си рекъл: „Бре, излъга ме тоя проклет чорбаджия! Ама аз ще му отмъстя, та да има да ме помни! От него кански е писнало цялото село!“
Петър отрязал главата на умрялото магаре, увил около нея вълна, сложил я в една бохча, отишел при лихварина и му казва:
— То се вижда, чорбаджи, че с тебе няма да можем да се наплатим, ами ще вземеш ли срещу борча тая вълна?
— Ще я взема, Петре, защо да не я взема!
Като взел вълната, видяла му се тежка, та рекъл:
— Уж малко вълна ми се гледа, а пък бая тежка! Що си турил в нея?
Хитър Петър се сопнал:
— Магарешка глава съм турнал!
Лихваринът помислил, че Петър се шегува, и взел вълната. Ама след някой и друг ден в къщата му започнало да мирише на скапано. Почнал той да дири що мирише и най-накрая разбрал, че е от вълната. Кога развил бохчата и видял във вълната магарешката глава, веднага извикал Петра да го пита каква е тая работа.
Хитър Петър дигнал рамене и казал:
— Нищо не зная аз, чорбаджи! Ние с тебе се наплатихме и повече работа с лихвари нямам!
Тогава чорбаджията го дал под съд. Като излезли пред съда, кадията попитал Петра:
— Защо си дал магарешка глава на чорбаджията вместо вълна?
Хитър Петър отговорил:
— Ами аз му казах бе, кадийо ефенди, че във вълната има увита магарешка глава! Той взе вълната с главата и се наплатихме!
Кадията се обърнал към лихварина:
— Вярно ли е, че ти е казал за магарешката глава? Чорбаджията, хъкатамъката, си признал:
— Абе каза ми, ама аз мислех, че се шегува! Кадията рекъл:
— Е, като ти е казал и ти си взел вълната, никой не ти е крив!
И оправдал Хитър Петра.
Чорбаджията излязъл от съдилището и побягнал вкъщи от яд и срам. А Хитър Петър отишел на мегдана и разказал на цялото село за магарешката глава. Нали селяните мразели лихварина, веднага му извадили прякор „Магарешката глава“. И отдето да минел, все му викали:
— Я, я. Магарешката глава минава!